През април 2002 година излезе наяве ново доказателство за потока на пари от Саудитска Арабия към различни терористични организации. Осем месеца след 11 септември, когато се водеше разследване за ролята на Саудитска Арабия в нападенията, една държавна саудитска телевизия излъчи програма за набиране на средства с благотворителна цел, която събра повече от 100 милиона долара в подкрепа на „палестинските мъченици“ — евфемизъм за атентаторите самоубийци от Хамас, Палестински ислямски джихад и Бригадата на мъчениците от Ал Акса . Телевизионната програма включваше коментари от шейх Саад ал Бураик — виден саудитски духовник, заклеймен от правителството, който описа Съединените щати като „корена на всичко зло и порочно на земята“. После шейхът продължи с думите:
„Мюсюлмански братя в Палестина, не проявявайте милост, нито състрадание към евреите, тяхната кръв, техните пари и тяхната плът. Техните жени са ваше законно притежание. Бог ги направи ваши. Защо не поробите жените им? Защо не поведете джихад? Защо не ги ограбите?“.
Този роман, както и предишните книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъдат написани без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Няколко служители на израелското и американското разузнаване също ми съдействаха при написването му, но по очевидни причини не мога да им благодаря поименно. Жан Бекър, известна на многобройните си почитатели като „центърът на вселената“, при това не без основание, ми отвори много врати. Стиловият ми редактор, Джейн Хърман, ме спаси от много затруднения. Луис Тоскано направи безброй подобрения на ръкописа, същото може да се каже и за моята доверена приятелка и литературен агент Естер Нюберг от Ай Си Ем, Ню Йорк. Консултирах се със стотици книги, статии и уебсайтове, които са твърде много, за да ги цитирам тук, но не мога да пропусна да спомена невероятната начетеност на Дор Голд, Лоран Муравек, Джералд Познър и Дерек Фел, чийто анализ на последните дни на Винсент ван Гог в Овер ме вдъхнови да измисля „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“. Мисля, че е излишно да казвам, че този роман нямаше да бъде възможен без подкрепата на забележителния екип от професионалисти в „Пътнам“: Айвън Хелд, Мерилин Дъксуърт и особено на моя редактор Нийл Найрън.
Ние сме благословени с много приятели, които в различни критични моменти през изминалата в писане година ми осигуриха така нужната перспектива, както и много смях, особено Бетси И Андрю Лек, Елза Уолш и Боб Удуърд, Майкъл и Лесли Сабурин, Андрю и Маргарита Пати. Съпругата ми — Джейми Гангъл, беше мой довереник и умело редактира първите ми чернови, в това число и някои, които не харесвах. Джейми виждаше същността на историята дори когато тя ми се изплъзваше. Без нейните грижи, подкрепа и отдаденост този роман може би нямаше да съществува.
Памучна кърпа, обикновено бяла или карирана, която се връзва на главата чрез лента, наречена агал . Традиционно се носи от арабските бедуини, а в някои части — от селяните. В Персийския залив тя е обикновено бяла, а в Палестина — червено-бяла или черно-бяла. — Б.пр.
Местен варовик с жълт цвят, използван за външна облицовка и подово покритие. — Б.пр.
По време на Олимпиадата в Мюнхен единадесет израелски спортисти загиват при атентат на палестински терористи. — Б.пр.
Уред за приготвяне на кафе, при който смляното кафе се накисва за кратко в гореща вода, след което се отделя с помощта на прецеждащ клапан, събиращ и притискащ смляното кафе на дъното на съда. Понякога се среща под названието „кафетиера“. — Б.пр.
Израелското елитно антитерористично поделение. — Б.пр.
Израелското военно разузнаване. — Б.пр.
Радикално ислямско учение, което признава за правоверни единствено тези, които се придържат към най-ранните и най-стриктни форми на исляма от периода на Мохамед и първите халифи. Според уахабитите всички останали — християни, евреи, умерени мюсюлмани — попадат в различните категории на неверниците. — Б.пр.
Привърженик на клерикализма — консервативно политическо течение, което се стреми да наложи господстваща роля на религията и Църквата в обществено-политическия и културния живот. — Б.пр.
Читать дальше