Даниъл Силва - Пратеникът

— Супер.

Те се здрависаха, после Габриел се обърна и се качи на самолета.

Следващата нощ беше шабат. Габриел спа до късно следобед, после взе душ, облече се и двамата с Киара потеглиха с колата му към Долината на Израил. По пътя спряха за кратко в Тел Мегидо, за да вземат Ели Лавон, после продължиха към Тивериадско море. Когато стигнаха до вилата от варовик с цвят на мед, кацнала върху една скална тераса над езерото, наближаваше залез-слънце. Шамрон ги посрещна на главния вход. Лицето му изглеждаше отслабнало и изпито, а самият той се придвижваше с помощта на бастун. Беше много красив бастун от маслиново дърво.

— Министър-председателят ми го подари тази сутрин, когато напусках рехабилитационния център в Йерусалим. Едва не го ударих с него. Геула смята, че така изглеждам по-изискан. — Той ги въведе вътре и погледна към Габриел. — Виждам, че си с моето яке. Сега, когато стана ясно, че ще живея още дълго, бих искал да ми го върнеш.

Алон съблече якето и го провеси на закачалката в антрето. От вътрешността на вилата се чу гласът на Геула, която ги канеше на масата за вечеря. Когато влязоха в трапезарията, тя вече бе започнала да пали свещите. Там бяха Йонатан и жена му. А също и Римона със съпруга си. Ронит седна до баща си и тактично напълни чинията му от поднесените блюда, докато присъстващите си ги подаваха около масата. Не споменаха нито дума за операцията „Бен Шафик“ или за Ватикана. Вместо това обсъдиха явяването на Габриел пред американския Конгрес. По киселото изражение на Шамрон си личеше, че той не го одобрява. И възрастният мъж му го показа съвсем ясно, когато го изведе на терасата след вечеря, за да поговорят насаме.

— Постъпи правилно, като първоначално отхвърли призовката, Габриел. Не трябваше да променяш решението си. Като си представих как седиш пред комисията на Конгреса, пък било то и неофициално, рехабилитацията ми се върна шест месеца назад.

— Източникът на глобалния джихад са Саудитска Арабия и уахабизмът — каза Алон. — Сенатът трябваше да разбере това. Както и американският народ.

— Можеше да изложиш мислите си в тайна телеграма. Не беше нужно да седиш пред тях и да отговаряш на въпросите им като обикновен простосмъртен.

Седяха в два удобни стола с лице към парапета. Пълната луна се отразяваше в спокойната повърхност на Тивериадско море, а отвъд него, черни и безформени, се издигаха Голанските възвишения. Шамрон обичаше да седи на терасата си, защото тя гледаше на изток, към враговете му. Той пъхна ръка под възглавницата на стола си и извади сребърна табакера и старата си запалка „Зипо“.

— Не трябва да пушиш, Ари.

— Докато бях в „Хадаса“ и в рехабилитационния център, нямах възможност да пуша. Това е първата ми цигара от нощта на нападението насам.

— Мазел тов 52 52 Късмет! Честито! (ивр.). — Б.пр. — каза мрачно Габриел.

— Ако ме издадеш на Геула, ще те фрасна с бастуна.

— Да не мислиш, че ще я заблудиш? Тя знае всичко.

Шамрон върна разговора към свидетелските показания, които Габриел беше дал във Вашингтон.

— Може би си имал скрит мотив — рече той. — Може би си искал да направиш нещо повече от това да кажеш на американския народ истината за саудитските им приятели.

— И какъв би могъл да е този мой скрит мотив?

— След изпълнението ти във Ватикана ти се превърна в навярно най-известния разузнавач в света. А сега… — Шамрон сви рамене. — Нашата работа не е за знаменитости. Ти направи почти невъзможно да те използваме някога отново в тайна операция.

— Няма да работя за „Специални операции“, Ари. Освен това вече са предложили работата на Узи.

— Узи е добър служител, но не може да се мери с теб.

— Сара Банкрофт е жива именно благодарение на Узи. Той е най-подходящият за ръководител на „Специални операции“.

— Не трябваше да използваш американско момиче.

— Ще ми се да имахме още две момичета като нея.

Шамрон, изглежда, бе загубил интерес към цигарата си. Той я върна в табакерата и попита Габриел какви са плановете му.

— Имам да довършвам някои работи и мисля да започна с картината на Ван Гог. Обещах на Хана Вайнберг, че ще й я върна. А това е обещание, което смятам да изпълня, независимо от новопридобитата ми известност.

— Знаеш ли къде се намира?

Алон кимна утвърдително.

— Скрих радиопредавател в рамката по време на реставрацията. Картината е в имението на Зизи в Ил дьо ла Сите.

— И възнамеряваш да откраднеш картина от Париж след всичко, което преживя във Франция? — Шамрон поклати глава. — Ще бъде по-лесно да проникнеш в дома на твоя приятел американския президент, отколкото в едно от именията на Зизи.