Даниъл Силва - Пратеникът

— Направи го ти, Габриел. Никога не съм си падал по грубите неща.

Алон набра номера. Миг по-късно терасата избухна и горящото тяло на Ахмед бен Шафик полетя надолу в мрака. Габриел изчака да падне на улицата, после включи на скорост мерцедеса и потегли към Кан.

Ресторант „Пица“ е едно от най-популярните заведения в Кан и новината, че е нает за частно парти, провали иначе превъзходния августовски ден. По булевард „Кроазет“ имаше доста спекулации около самоличността на мъжа, отговорен за това посегателство. По-съобразителните посетители на града обаче се досетиха, че отговорът на загадката се намира във водите отвъд старото пристанище. „Александра“ — огромната частна яхта на Абдул Азиз ал Бакари — беше пристигнала в Кан тази сутрин, а всички знаеха, че Зизи винаги отпразнува идването си, като наема най-известния ресторант в града.

Вечерята беше насрочена за девет часа. В осем и петдесет и пет две големи бели моторници се отделиха от „Александра“ и поеха към пристанището под пурпурната светлина на залязващото слънце. Моторниците акостираха на дока срещу „Пица“ в осем и петдесет и осем и гостите на партито тръгнаха към ресторанта под необичайно строга частна охрана. Повечето от туристите, които се събраха да наблюдават внушителното пристигане, не бяха чували за Зизи ал Бакари и не познаваха никого от многобройната му свита. Това обаче не се отнасяше за тримата мъже, които го наблюдаваха от тревистата еспланада в края на кея „Сен Пиер“.

Компанията остана в „Пица“ в продължение на два часа. По-късно пресата щеше да вдигне доста шум около факта, че по време на вечерята никой не е пил вино и не е пушил, което щеше да се сметне за проява на силна религиозност. В единайсет часа и шест минути вечерта гостите излязоха от ресторанта и тръгнаха през улицата към моторниците. Както обикновено, Зизи вървеше почти най-отзад, заобиколен от двама мъже. Единият беше едър арабин с кръгло лице, малки очи и козя брадичка. Другият — французин в черни дрехи, с вързана на опашка руса коса.

В този момент единият от мъжете, които бяха наблюдавали от еспланадата пристигането на компанията, седеше в кафенето до „Пица“. Щом Зизи наближи мястото, което избраха за смъртта му, широкоплещестият мъж с червеникаворуса коса натисна един от бутоните на мобилния си телефон и няколко секунди по-късно от кея „Сен Пиер“ изскочиха с рев два мотоциклета. Водачите им извадиха оръжията си и откриха огън. Зизи беше улучен пръв, при това смъртоносно. Двамата му телохранители измъкнаха пистолетите си и бяха застреляни незабавно. После мотористите завиха рязко наляво, изкачиха хълма и изчезнаха в стария град.

Мъжът с червеникаворусата коса стана от мястото си и се отдалечи. Това беше първата му задача като шеф на „Специални операции“ и всичко мина много добре. Въпреки това разбра, че убийствата няма да свършат в Кан, защото последното, което видя, преди да се отдалечи, беше Надия ал Бакари, коленичила над трупа на баща си и крещяща за отмъщение.

Пратеникът е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, било то живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна. Картината „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“ от Винсент ван Гог за нещастие не съществува, въпреки че описанията на последните дни на Винсент в Овер и връзката му с доктор Пол Гаше и дъщеря му са съвсем точни. Тези, които познават добре усамотените кътчета на Сейнт Джеймс, знаят, че в Мейсънс Ярд, на адреса на измислената „Ишърууд Файн Артс“, се намира галерия, притежавана от неповторимия Патрик Матисен, на когото съм задължен до края на живота си. Процедурите по сигурността на Ватикана, описани на страниците на този роман, са в по-голямата си част художествена измислица. А посетителите на остров Сен Бартелеми напразно ще търсят ресторантите „Поавр“ и „Тату“.

За съжаление, главната тема на Пратеникът е провокирана от истински събития: финансовата и идеологическата подкрепа, която оказва Саудитска Арабия на глобалния ислямски тероризъм. Съществуват много доказателства за връзка между саудитските благотворителни фондации и ислямските терористи. Един високопоставен американски чиновник ми каза, че след атаките на 11 септември американски длъжностни лица са пътували до Рияд, за да докажат на кралското семейство, че двайсет процента от всички пари, които се дават на саудитски ислямски благотворителни фондации, накрая се озовават в ръцете на терористите. Под натиска на САЩ правителството на Саудитска Арабия е засилило контрола си над дейността на благотворителните фондации. Критиците обаче смятат, че тези стъпки са само параван.