Даниъл Силва - Пратеникът

Охранителната система отчете нахлуването в два часа и трийсет и осем минути през нощта. Регистрира го сензор номер 154, разположен върху една от четиринайсетте двукрили френски врати, през които се влизаше от задната градина в замъка. Системата не беше свързана с частна охранителна компания, нито с парижката полиция, а само с централния пост в имението, където денонощно дежуреха пазачи — до един бивши членове на саудитската национална гвардия.

Първият пазач се озова при отворената френска врата петнайсет секунди след задействането на безшумната аларма и беше проснат в безсъзнание от един от шестимата маскирани нарушители. Десет секунди по-късно пристигнаха още двама пазачи с извадени оръжия и бяха застреляни от същия този нарушител. Четвъртият охранител, който се появи на мястото — двайсет и осем годишен мъж от град Джида, нямаше никакво желание да умира заради собствеността на един милиардер. Той вдигна ръце и побърза да се предаде.

Въоръженият нарушител го събори на земята и седна върху гръдния му кош, без да откъсва очи от екрана на малкия апарат, който държеше в ръка. Въпреки че беше с плетена скиорска маска, саудитецът можеше да види очите му — бяха яркозелени. Зеленоокият мъж мълчаливо махна към широкото централно стълбище. Двама души от екипа му реагираха на сигнала, като се втурнаха нагоре по стълбите. Трийсет секунди по-късно те се върнаха, носейки някакъв предмет. Зеленоокият нарушител сведе поглед към саудитеца и го изгледа хладнокръвно.

— Кажи на Зизи, че следващия път ще дойда за него — рече мъжът на перфектен арабски. После пистолетът му се стовари върху слепоочието на охранителя и той изгуби съзнание.

След три вечери на Рю де Розие в квартала Маре бе открит центърът за изучаване на френския антисемитизъм „Исак Вайнберг“. Както повечето неща, свързани с френските евреи, създаването на този център също не мина без спорове. Крайнодясната националистическа партия на Жан-Мари льо Пен повдигна въпроса за произхода на средствата, вложени за построяването му, а виден ислямски духовник призова към бойкот и организира шумна демонстрация във вечерта на приема по повод откриването му. Трийсет минути след началото на откриването се получи сигнал за бомба. Всички присъстващи, включително Хана Вайнберг — създател и директор на центъра — бяха изведени от сградата от антитерористичен отряд на френската полиция и приемът бе отменен.

По-късно същата вечер тя и неколцина нейни приятели се събраха на тиха вечеря в ресторанта на Жо Голденберг, разположен на същата улица. Малко след десет часа Хана се прибра в дома си на Рю Паве, следвана от агент по сигурността, изпратен от израелското посолство. Щом влезе в апартамента си, тя отключи вратата в дъното на коридора и включи лампата. Постоя няколко мига, взирайки се в картината, която висеше на стената над скрина в детската й стая, после угаси лампата и си легна.

Накрая нещата се решиха с бизнес сделка, в която Габриел и Ейдриън видяха доказателство за съществуването на Бог. Пари в замяна на информация — традиция в Близкия изток. Двайсет милиона долара за един човешки живот. Източникът на информацията на Картър беше по-нископоставен саудитски принц с цироза на черния дроб и влечение към румънски проститутки. Парите бяха на Габриел, въпреки че някога принадлежаха на Зизи ал Бакари. Принцът не назова име, само времето и мястото. Времето беше вторият понеделник на август. Мястото — хотел „Сейлан Интерконтинентал“ в Истанбул.

Той пристигна в десет часа под името Ал Рашид. Беше по-висок, отколкото го помнеха. Косата му бе по-дълга и доста прошарена, също като гъстия му мустак. Въпреки непоносимата августовска горещина, беше облечен в риза с дълги ръкави и вървеше с ръка в десния джоб. Мъжът отказа на пиколото да вземе единствената му чанта и се заизкачва към апартамента си, който се намираше на двайсет и петия етаж. От терасата му се откриваше просторна гледка към Босфора — стая с изглед бе една от многобройните му прищевки. Габриел знаеше за прищевките му, както знаеше и кой апартамент е наел. И тази информация беше купена с помощта на пари. В десет часа и девет минути мъжът излезе на терасата и погледна надолу към протока. Изобщо не забеляза, че на улицата под него двама мъже го наблюдават.

— Това той ли е, Ели?

— Той е.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм.

Габриел подаде на Лавон мобилния телефон. Ели поклати глава.