Даниъл Силва - Пратеникът

— Ако бях на твое място, щях да отида във Венеция.

Светият отец се умълча и погледна към отворената врата.

— Не знам какво ще правя, ако Бог ми го отнеме. Не мога да управлявам Римокатолическата църква без Луиджи Донати.

— Спомням си деня, в който той дойде да се срещне с мен в Йерусалим — каза Габриел. — Докато вървяхме през Стария град, имах глупостта да го опиша като един невярващ човек на страната на човек с огромна вяра. Но се иска огромна вяра да застанеш на пътя на онези куршуми.

— Луиджи Донати е човек с необикновено силна вяра. Просто понякога не го съзнава. А сега и аз трябва да имам вяра. Трябва да вярвам, че Бог ще ми позволи да го задържа още малко при себе си и че сега Той ще сложи край на тази лудост.

Следващият въпрос на папата беше същият, който зададе на Алон след покушението през октомври.

— Свърши ли се?

Този път Габриел остана загледан в телевизора и не отговори нищо.

Не, Ваше Светейшество — помисли си той. — Не съвсем.

Избраната от Сената комисия се събра месец след покушението срещу президента. Във встъпителните си речи високопоставените й членове увериха американския народ, че разследването им ще е щателно и безкомпромисно, но в края на първата седмица сенаторите и от двете партии бяха разочаровани от това, което според тях беше липса на откровеност от страна на шефовете на президентската служба за сигурност и разузнаването. Хората на президента обясниха съвсем подробно как силите на глобалния ислямски тероризъм са успели да проникнат в средището на християнския свят и как професор Али Масуди е завербувал младия швейцарец Ерих Мюлер, а след това го е вкарал в Папската швейцарска гвардия. Но когато се стигна до това кой е организирал и двете нападения във Ватикана, и по-важното — кой ги е финансирал — те не отговориха нищо със сигурност. Нито пък успяха да обяснят по задоволителен за сенаторите начин присъствието на Габриел Алон, този вече легендарен израелски агент и убиец. След продължителни дебати сенаторите решиха да го призоват лично. Понеже бе чуждестранен гражданин, той не беше длъжен да се отзове на призовката им и както можеше да се очаква, Габриел категорично отказа да се яви пред комисията. Обаче три дни по-късно той внезапно промени решението си. Каза на сенаторите, че ще даде показания, но тайно, без публичност. Те се съгласиха и го помолиха да се яви във Вашингтон следващия четвъртък.

Алон влезе сам в подземната стая за изслушване. Когато председателят на комисията поиска да стане прав и да каже името си за протокола, той се подчини без капка колебание.

— За кого работите?

— За министър-председателя на Израел.

— Бихме искали да ви зададем много въпроси, господин Алон, но вашият посланик ни каза, че няма да отговорите на нито един, който сметнете за неуместен.

— Вярно е, господин председател.

— Освен това ни бе съобщено, че искате да прочетете изявление, което да бъде записано в протокола, преди да започнем да ви разпитваме.

— Това също е вярно, господин председател.

— Изявлението е във връзка със Саудитска Арабия и отношението на Америка към нея.

— Да, господин председател.

— Само да ви напомня, господин Алон. Въпреки че давате тайно показания, те все пак ще бъдат записани.

— Разбирам, сър.

— Много добре. Можете да продължите.

Габриел сведе поглед и започна да чете изявлението си. Един мъж в дъното на помещението видимо трепна. Херкулес е дошъл в Сената на САЩ — помисли си той. — И е донесъл със себе си колчан стрели, натопени в жлъч.

— Поздравления, Габриел — каза Ейдриън Картър. — Просто не можа да се сдържиш, нали? Дадохме ти сцена и ти се възползва от нея.

— Сенаторите трябваше да научат истината за саудитския режим и за приноса му към глобалния тероризъм. Американският народ трябва да узнае за какво се харчат всички тези петродолари.

— Поне не намеси името на Зизи.

— Имам други планове за него.

— По-добре не се занимавай със Зизи. Освен това в момента не трябва да изпускаш топката от очи.

— Не трябва да изпускам топката от очи? Това пък какво означава?

— Това е спортна метафора, Габриел. Не спортуваш ли?

— Нямам време да спортувам.

— С всеки изминал ден все повече заприличваш на Шамрон.

— Ще приема това за комплимент — каза Алон. — И коя топка не трябва да изпускам от очи?