Даниъл Силва - Пратеникът

Двамата с папата седяха на един от диваните във всекидневната. От другата страна на отворената врата лежеше Донати, блед и в безсъзнание. Беше заобиколен от екип лекари и медицински сестри с мрачни изражения. Очите на негово Светейшество бяха затворени, а пръстите му прехвърляха зърната на броеница. Предницата на бялото му расо беше изцапана с голямо петно кръв. Той отказа да го смени с друго. Габриел, който го наблюдаваше в момента, си помисли за Шамрон и скъсаното му кожено яке. Надяваше се, че папата не се обвинява за случилото се днес.

Алон хвърли поглед към телевизора. На екрана проблясваше запис на покушението — един от най-драматичните моменти, излъчван някога на живо. Излъчваха го непрекъснато. Беше го гледал поне дузина пъти и сега го изгледа отново. Видя как Мюлер, стиснал пистолета в протегнатите си напред ръце, изскача от групата на швейцарските гвардейци. Видя себе си — как вади собствения си пистолет от вътрешния джоб на сакото — и Донати, който се хвърля пред президента на САЩ в момента, в който Мюлер започва да стреля. Части от секундата — помисли си Габриел. Ако бе видял Мюлер части от секундата по-рано, можеше да стреля пръв. И сега Донати нямаше да лежи на крачка от смъртта на единайсетия етаж на клиника „Джемели“. Той погледна отново към папата. Очите му бяха отворени, но вперени в телевизионния екран.

— Как е разбрал, че трябва да застане пред президента, вместо пред мен?

— Предполагам, проумял е, че ако е искал, Мюлер е можел да ви убие стотици пъти. Целта на Мюлер е бил президентът и Луиджи го е съобразил.

— За части от секундата.

— Той е един от най-умните хора, които познавам, Ваше Светейшество. — Габриел погледна към Донати.

— Той спаси президента на САЩ, а навярно дори не го осъзнава.

— Луиджи просто спря куршумите — каза папата, — но ти си този, който го спаси. Ако не беше ти, изобщо нямаше да сме подготвени, че може да се случи нещо подобно. Как разбра, Габриел? Как разбра, че днес ще извършат ново покушение срещу нас?

— Ще поговорим по този въпрос някой друг път. След време .

— В момента провеждате операция, така ли?

Алон не отговори.

— Ерих Мюлер, член на дворцовата ми гвардия… — Гласът на Светия отец заглъхна. — Още не мога да повярвам. Как са го постигнали, Габриел? Как са вкарали наемен убиец в швейцарската гвардия?

— Подробностите не са ми известни, Ваше Светейшество, но вероятно Мюлер е бил завербуван, след като е напуснал швейцарската армия. Бил е без перспективи за работа и близо година и половина е пътешествал из Европа и Средиземноморието. Прекарал е няколко месеца в Хамбург и още няколко в Амстердам. Известно е, че е участвал често в антиамерикански и антиизраелски демонстрации. Може дори да се е помохамеданчил. Смятаме, че е бил вербуван и включен в терористичната мрежа от професор Али Масуди.

— Масуди? Наистина ли? Боже мой, Габриел, мисля, че професор Масуди представи някои от трудовете си на специалната ми комисия за заздравяване на връзките между ислямския свят и Запада. Мисля, че преди време даже е идвал във Ватикана.

— Заздравяването на връзките между ислямския свят и Църквата със сигурност не е било сред плановете на Масуди, Ваше Светейшество.

— Очевидно — рече папата. — Смятам, че вече знаем кой е отворил Вратата на смъртта за атентаторите самоубийци през октомври. Бил е Мюлер, нали?

Алон кимна и премести очи към телевизора, където пуснаха отново записа на нападението.

— Питам се колко ли хора са видели този репортаж днес — промълви папата.

— Милиарди, Ваше Светейшество.

— Нещо ми подсказва, че с кариерата ти на таен агент е свършено. Добре дошъл отново в реалния свят, Габриел.

— Това не е свят, в който се чувствам удобно.

— Какви са плановете ти?

— Трябва да се върна в Израел.

— А после?

— Бъдещето ми е доста несигурно.

— Както обикновено — отбеляза папата. — Франческо Тиеполо ми каза, че пак сте се събрали с Киара.

— Така е, Ваше Светейшество. Сега тя е в Израел.

— И какви са плановете ти?

— Трябва да се оженя за нея, преди да ме е напуснала отново.

— Мъдро. А после?

— Ще действам стъпка по стъпка, Ваше Светейшество.

— Ще ми позволиш ли да ти дам още един съвет?

— Разбира се.

— В момента ти си най-известният човек в Италия. Национален герой. Нещо ми подсказва, че ще посрещнат завръщането ти в страната с отворени обятия. И този път не като Марио Делвекио.

— Ще се занимаем с този проблем, когато стигнем до него.