Даниъл Силва - Пратеникът

— Агентите ще трябва да го изчакат в градината — рече Донати. — Това не се нрави на американците, но така повелява протоколът. Знаеш ли, че се опитаха да внедрят няколко агенти на тайните служби в официалната делегация?

— Не думай.

Луиджи го изгледа.

— Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?

— Да — отговори Габриел. — Трябва да се върнем в Апостолическия дворец. Искам да съм там преди пристигането на президента.

Донати се обърна и го поведе към двореца.

Добраха се до зала „Клементина“ — висока, украсена с фрески приемна зала — пет минути преди президента. Светият отец още не бе пристигнал. Отвън пред широкия вход стоеше церемониален отряд на швейцарската гвардия, още няколко гвардейци чакаха вътре, само че в цивилни дрехи. В единия край на дългата правоъгълна зала имаше два богато украсени с орнаменти стола, а в другия — група репортери, фотографи и телевизионни оператори. Всички изглеждаха необичайно намусени. Претърсването на екипировката и проверките за сигурност, извършени от швейцарската гвардия и тайните служби, бяха по-строги от обикновено, а три европейски телевизионни екипа не бяха допуснати в залата поради дребни несъответствия в документите им за самоличност. Щяха да позволят на журналистите да запишат началото на историческата среща и да го излъчат на живо по целия свят, после щяха да ги отпратят.

Луиджи се върна в коридора, за да посрещне папата. Габриел огледа още миг-два обстановката, после отиде в предната част на помещението и застана на няколко крачки от стола, запазен за Светия отец. През следващите две минути той обходи с поглед събралите се журналисти, като търсеше признаци на тревога или лице, което да изглежда не на място. Сетне направи същото с делегацията от прелати, която се намираше от лявата му страна.

Малко преди дванайсет, облечен в бяло расо, Светият отец влезе в залата, придружен от Донати, държавния секретар на Ватикана и четирима цивилни швейцарски гвардейци. Сред тях беше и Ерих Мюлер, гвардеецът, който даде оръжие на Габриел. Той спря за момент погледа си върху Алон и го поздрави с кратко кимване. Негово Светейшество прекоси залата и спря пред своя стол. Донати, висок и внушителен във вталеното си черно расо с пурпурен пояс, застана до началника си. Той хвърли бърз поглед на Габриел, после вдигна очи към президента на САЩ, който тъкмо влизаше в залата.

Алон огледа внимателно официалната делегация на президента. Разпозна четирима агенти от тайните служби, може би имаше и още двама-трима. После започна да шари с очи из помещението, сякаш погледът му беше прожектор: журналистите, прелатите, швейцарските гвардейци, президентът и папата. Те се здрависваха в момента, като се усмихваха топло един на друг под ослепителнобялата светлина на проблясващите камери.

Това, което последва, се случи толкова бързо, че изненада дори Габриел. Всъщност, ако не беше Донати, помисли си той по-късно, може би изобщо нямаше да го забележи. Очите на Луиджи внезапно се разшириха и той се хвърли встрани към президента. Алон се обърна и видя оръжието. Беше деветмилиметров зигзауер и ръката, която го държеше, принадлежеше на Ерих Мюлер.

Габриел извади собствения си пистолет и стреля, но не и преди Мюлер да успее да произведе два изстрела. Той не чу писъците и не забеляза проблясването на светлините на камерите. Просто продължи да стреля, докато швейцарският гвардеец не се строполи мъртъв на мраморния под. Скритите сред американската делегация агенти на тайните служби сграбчиха президента и го поведоха бързо към вратата. Пиетро Лукези, епископ на Рим, върховен понтифекс и наместник на свети Петър, падна на колене и започна да се моли над проснатото на земята тяло на висок свещеник в черно расо.

На единайсетия етаж на клиника „Джемели“ има стаи, за чието съществуване знаят малко хора. Те са обзаведени оскъдно като монашески килии. В едната има болнично легло. В другата — дивани и столове. В третата — малък параклис. В коридора пред входа има бюро за охраната. Там винаги седи пазач — дори когато стаите са празни.

Въпреки че болничното легло е запазено за световния духовен водач на един милиард католици, тази вечер то бе заето от неговия доверен личен секретар. Улицата под прозореца на стаята беше пълна с хиляди вярващи. В девет часа те се бяха смълчани, за да чуят първия бюлетин от пресцентъра на Ватикана. В него се казваше, че монсеньор Луиджи Донати е претърпял седемчасова операция за отстраняване на пораженията, нанесени от два деветмилиметрови куршума. Състоянието на монсеньор бе описано като „изключително тежко“ и ставаше ясно, че оцеляването му е под въпрос. Бюлетинът завършваше със съобщението, че Светият отец е до леглото му и възнамерява да остане там в близко бъдеще. Но в него не се споменаваше нищо за факта, че Габриел също е там.