Даниъл Силва - Пратеникът

— Ти имаш колоритно минало навсякъде. Не се тревожи, Габриел. Ще те пуснат на самолета.

— Сигурен ли си, че приятелят ти Густав ще потули нещата?

— Да потули кое? — Картър се усмихна уморено. — Докато разговаряме с теб, към Ури пътува наш екип от чистачи . Густав ще охранява вилата, докато пристигнат. А после… — Сви рамене. — После ще бъде, все едно нищо не се е случило.

— Какво ще правиш с труповете?

— Разполагаме с тайни гробища в Източна Европа. Ще получат подобаващо погребение — повече от това, което заслужават. А някой ден, когато тази безкрайна война все пак свърши, може да кажем къде са заровени костите им на някои от техните роднини. — Картър поглади мустаците си. — И вие имате, нали?

— Какво да имаме?

— Тайно гробище? Някъде там в Йорданската долина?

Габриел го изгледа продължително в огледалото за обратно виждане, но не каза нищо.

— Колко са труповете, Габриел? Помниш ли?

— Разбира се, че помня.

— Колко са тогава? Екипът трябва да знае къде да ги търси.

Алон му каза. Два в джипа. Два на поляната пред хижата. Един до прозореца на първия етаж. Още един до прозореца на втория етаж. Два в преддверието. Два в подножието на стълбището. И Мохамед.

— Единайсет души — отбеляза Картър. — Ще се сдобием с имената им. Ще открием кои са били и какво са планирали. Но мисля, че за момента може със сигурност да приемем, че тази нощ сте ликвидирали важно бойно звено, както и човек от изключително значение за операцията на Бен Шафик.

— Да, но не пипнахме този, когото искахме.

— Нещо ми подсказва, че ще го откриете.

— Поне двама от тях бяха европейци, а Узи е чул единия да говори на швейцарски немски.

— Опасявам се, че ще бъдат погребани заедно с мюсюлманските си събратя. Предполагам, че и те самите биха пожелали да стане така. — Картър погледна часовника си. — Не можеш ли да караш по-бързо?

— Карам почти с осемдесет, Ейдриън. Каква част от истината каза на тайните служби?

— Казах им, че разполагаме с обезпокоително достоверно доказателство, че силите на глобалния джихад планират да извършат атентат срещу президента по време на посещението му във Ватикана днес следобед. И наблегнах особено на думите „обезпокоително достоверно доказателство“. Тайните служби разбраха съобщението съвсем ясно и недвусмислено, така че се надявам да ми осигурят кратка среща с президента по-късно тази сутрин. Той е отседнал в резиденцията на посланика.

— Може да размисли и да отложи визитата си.

— Няма — рече Картър. — В момента Ватиканът е най-яркият символ в света на заплахата от ислямския тероризъм. Така че президентът няма да пропусне своя шанс да подсили мисията си на тази сцена.

— Лукези ще го смъмри.

— Той е подготвен — каза Ейдриън. — За всеки случай тайните служби вече преговарят с италианците да променят плановете за пътуването на президента. Оказа се, че са обмисляли това още преди да получат обаждането ми. В Рим цари истински хаос. Очакват по улиците днес да има два милиона души.

— И как смятат да го вкарат във Ватикана?

— Колоната от автомобили на гостуващите държавни глави обикновено влиза в Светия престол през портата „Санта Анна“, после продължава по Виа Белведере до вътрешния двор на „Сан Дамазо“. Там ги посреща командирът на швейцарската гвардия и ги ескортира до Апостолическия дворец. Телохранителите на държавните глави са принудени да останат долу в двора. Такъв е протоколът във Ватикана. Президентът продължава нагоре сам, охраняван единствено от гвардейците. Обаче ще ти издам една малка тайна. Тайните служби винаги внедряват двама-трима свои хора в официалната група — хубави момчета католици, които искат да се срещнат с негово Светейшество.

— И какви промени готвите?

— Президентът ще пристигне във Ватикана с хеликоптер и ще се приземи на папската хеликоптерна площадка.

— Но тя се намира в далечния западен ъгъл, точно срещу стената. Ако някой чака в засада на Виале Ватикано с друг гранатомет…

— Тайните служби казват, че ще обезопасят района.

— И колко хубави момчета католици ще внедрите в официалната делегация на президента?

— Повече от обичайното. — Картър погледна отново часовника си. — Може би единият от нас трябва да влезе в летището няколко минути след другия. Лангли ни е запазил отделни места в самолета.

— Срамуваш ли се от мен, Ейдриън?

— Всъщност никога не съм се гордял повече с теб. Ти и момчетата ти проявихте изключителна смелост, като отидохте в хижата.