Даниъл Силва - Пратеникът

— Къде?

— В една провинциална къща на юг от Лондон.

— Къде се намира тази провинциална къща?

— В графство Съри, ако не се лъжа. Така и не разбрах как се казва селото.

— Тази къща постоянна тайна квартира на израелците ли е?

— Беше взета под наем. Съвсем временно.

— В нея имаше ли други хора, освен Алон?

— Да.

— Използваха други хора, които да помагат в обучението ти?

— Да.

— Кажи ми имената на някои от тях.

— Хората, които идваха от Тел Авив, никога не ми казаха имената си.

— А другите членове на екипа на Алон?

— Какво за тях?

— Кажи ми имената им.

— Моля ви, не ме карайте да го правя.

— Кажи ми имената им, Сара.

— Моля ви, недейте!

Той я удари достатъчно силно, за да я събори от стола. Белезниците се впиха в китките й и тя увисна на тях, а Мохамед се разкрещя:

— Кажи ми имената им, Сара! На всички!

— Имаше мъж на име Яков.

— Кой друг?

— Йоси.

— Кажи ми друго име, Сара.

— Ели.

— Друго.

— Дина.

— Друго.

— Римона.

— И същите тези хора те последваха на Сен Бартелеми?

— Да.

— Кой беше мъжът, които пръв се доближи до теб на плажа в Салин?

— Яков.

— Коя беше жената, която остави съобщението за теб в тоалетната на ресторанта в Салин?

— Римона.

— Кое беше накуцващото момиче, което влезе в ресторант „Тату“ точно преди да отидеш до тоалетната?

— Дина.

— И всички тези хора са евреи?

— Това изненадва ли ви?

— Ами ти, Сара? Ти еврейка ли си?

— Не, не съм еврейка.

— Тогава защо им помагаше?

— Защото ви мразя.

— Да, и виж докъде те доведе това.

Преди да стигнат до хижата, се сблъскаха с още един пазач. Той се появи от дясната им страна, излизайки иззад ъгъла на къщата, и направи глупостта да пристъпи на открито с отпуснато край тялото му оръжие. Габриел и Михаил го простреляха едновременно. Изстрелите им бяха приглушени от заглушителите, но пазачът нададе пронизителен писък, когато куршумите разкъсаха гърдите му. Две лица изникнаха внезапно зад стъклата на осветените прозорци като мишени в стрелбище — едното на прозореца на приземния етаж точно пред Габриел, а второто на горния етаж под стряхата. Алон откри огън по първия мъж, а Михаил се погрижи за втория.

Вече бяха изгубили елемента на изненадата. Те презаредиха оръжията си, като изминаха тичешком последните трийсет метра, делящи ги от предния вход. Яков тичаше най-отпред, защото имаше богат опит в проникването в терористични убежища по Западния бряг и ивицата Газа. Той изобщо не си направи труда да пробва ключалката. Вместо това изстреля серия куршуми в средата на вратата, за да убие всеки, който би могъл да стои от другата й страна, след което отнесе с няколко изстрела ключалката и околната част от касата. Навот, който беше най-едър от четиримата, стовари масивното си тяло върху вратата и тя падна навътре като съборена плочка от домино.

Другите трима влязоха бързо в малкото преддверие. Габриел покри пространството вляво, Яков — в средата, а Михаил — това отдясно. Алон, който все още беше с очилата за нощно виждане, съзря мъжа, когото простреля през прозореца, прострян на пода в локва кръв. Яков и Михаил откриха огън незабавно и той чу предсмъртните викове на още двама мъже. Продължиха към вътрешността на хижата, намериха стълбището към мазето и тръгнаха надолу. Ще започнем оттам — беше казал Габриел. — Инквизиторите винаги обичат да вършат работата си под земята.

Сара му описваше деня на продажбата, когато от горния етаж долетя шум от безредие. Той я накара да млъкне с жесток шамар през лицето, после се изправи и се приближи бързо до вратата с оръжие в ръка. Няколко секунди по-късно тя чу викове, крясъци и тежки стъпки по стълбите. Мохамед се обърна и насочи пистолета към лицето й. Сара, която все още беше прикована с белезници към масата, инстинктивно наведе глава между ръцете си в мига, в който той натисна два пъти спусъка. В тясното помещение изстрелите прозвучаха като артилерийски гръм. Куршумите изсвистяха във въздуха над главата й и се забиха в стената зад гърба й.

Мохамед изрева от ярост, че е проявила неблагоприличието да избере живота пред смъртта, и пристъпи напред, за да стреля отново. В същия миг вратата се стовари навътре, сякаш пометена от взрив. Тя го блъсна в гърба и го повали на земята. Пистолетът все още беше в ръката му. Той се надигна на едно коляно и го насочи отново към Сара, но в същия момент в помещението влетяха двама мъже със скиорски маски и очила за нощно виждане. Те простреляха Мохамед. И продължиха да стрелят, докато не им свършиха патроните.