Даниъл Силва - Пратеникът

— Представи ми се като Бен.

— Бен?

— Да, Бен.

— Сигурна ли си? Бен?

— Това не е истинското му име. Просто така каза, че се нарича.

— Откъде знаеш, че това не е истинското му име?

Тя се зарадва на прецизността на разпита, защото това й позволяваше да премести стрелките на въображаемия си часовник с още няколко минути назад.

— Защото той ми каза, че това не е истинското му име.

— И ти му повярва?

— Нямах причина да не му вярвам.

— Кога се срещна с този мъж?

— През декември.

— Къде?

— Във Вашингтон.

— По кое време на деня?

— Вечерта.

— В дома ти? Или на работното ти място?

— След работа. По пътя към къщи.

— Разкажи ми как стана, Сара. Разкажи ми всичко.

И тя го направи малко по малко, без да бърза.

— Къде се намираше къщата, в която те отведоха?

— В Джорджтаун.

— На коя улица в Джорджтаун?

— Беше тъмно. Не помня.

— На коя улица в Джорджтаун, Сара?

— Мисля, че беше на Ен Стрийт.

— Мислиш или си сигурна?

— Беше на Ен Стрийт.

— Какъв е адресът?

— На къщата нямаше табела.

— В кой квартал се намира?

— Не помня.

— На изток от Уисконсин Авеню или на запад?

— Вие познавате Джорджтаун?

— На изток или на запад?

— На запад. Определено на запад.

— В кой квартал, Сара?

— Май между Трийсет и трета и Трийсет и четвърта улица.

— Май?

— Между Трийсет и трета и Трийсет и четвърта улица.

— От коя страна на улицата?

— Какво имате предвид?

— От коя страна на улицата, Сара? Северната или южната?

— Южната. Определено южната.

В два и четирийсет и пет Навот забеляза аудито, което се приближаваше по пътя с по-голяма от допустимата за това лошо време скорост. Когато колата профуча край него сред облак сняг и кални пръски, той зърна за миг четиримата разтревожени мъже във вътрешността й. Узи извади телефона си и се обади.

— Току-що ме подмина — каза тихо той и вдигна очи към огледалото, за да види как аудито завива рязко и едва не се преобръща. Спокойно, Габриел. Спокойно.

— Кой те разпита първо? Агентът на ЦРУ или евреинът?

— Американецът.

— Какви неща те питаха?

— Говорихме най-вече за войната срещу тероризма.

— Какво например?

— Той ме попита каква трябва да е според мен съдбата на терористите. Да бъдат докарвани и съдени в Америка или да бъдат убивани на бойното поле от мъже в черно.

— Мъже в черно?

— Така ги нарече той.

— И имаше предвид специалните части? Наемните убийци на ЦРУ? Морските тюлени?

— Предполагам.

— А ти какво му отговори?

— Наистина ли искате да знаете?

— В противен случай нямаше да те питам.

И тя му каза, предоставяйки му информацията малко по малко.

Застанаха в кръг на брега на реката и Навот разказа набързо на Габриел всичко, което знаеше.

— Отвън има ли други пазачи, освен двамата при предния вход?

— Не знам.

— А в къщата?

— Не знам.

— Видя ли къде я отведоха?

— Не.

— Минаха ли други коли по пътя?

— Пътят е съвсем пуст.

— Информацията не е достатъчна, Узи.

— Направих всичко, което можах.

— Знам.

— Според мен имаш само две възможности, Габриел. Първата е да извършиш още една разузнавателна операция. Но това ще отнеме време. Плюс това е рисковано. Ако ни видят да идваме, първото, което ще направят, е да убият Сара.

— А втората възможност?

— Да атакуваш незабавно. Аз избирам нея. Един бог знае какво преживява Сара в момента.

Габриел сведе очи към снега и се замисли за миг.

— Влизаме още сега — заяви той. — Ти, Михаил, Яков и аз.

— Спасяването на заложници не е по моята част, Габриел. Аз съм съгледвач.

— Определено не е и по частта на Ели, а искам да сме поне четирима души. Моше и Ели ще останат в колите. Когато им дам сигнал, те ще дойдат по пътя и ще ни вземат.

— Кога дойде евреинът?

— Не си спомням точното време.

— Горе-долу?

— Не помня. Беше около половин час след пристигането ми, значи трябва да е било около седем, предполагам.

— И се нарече Бен?

— Не веднага.

— Отначало се представи под друго име, така ли?

— Не. Отначало изобщо не се представи.

— Опиши ми го, ако обичаш.

— По-скоро е дребен.

— Слаб или дебел?

— Слаб.

— Много слаб?

— Мускулест.

— С коса?

— Да.

— Какъв цвят?

— Тъмна.

— Дълга или къса?

— Къса.

— Косата му беше ли прошарена на места?

— Не.

Мохамед остави спокойно химикалката върху бележника си.