Даниъл Силва - Пратеникът

— Лъжеш, Сара. Ако ме излъжеш още веднъж, разговорът ни ще приключи и ще получим тази информация по друг начин. Разбираш ли ме?

Тя кимна.

— Отговори ми, Сара.

— Да, разбирам ви.

— Добре. А сега ми дай точното описание на евреина, който се е представил като Бен.

— Да се върнем на косата му. Каза, че е къса? Като моята?

— Малко по-дълга.

— И тъмна?

— Да.

— Но е прошарена на места, нали? На слепоочията, ако трябва да съм по-точен.

— Да, слепоочията му са прошарени.

— А сега ми кажи за очите. Зелени са, нали? Необикновено зелени.

— Очите му са много зелени.

— И този човек има специфична дарба, нали?

— Има много дарби.

— Умее да реставрира картини?

— Да.

— И си абсолютно сигурна, че никога не си чувала истинското му име?

— Казах ви. Представи се като Бен.

— Да, знам. Но не се ли нарече поне веднъж с друго име?

— Не, никога.

— Сигурна ли си?

— Напълно. Наричаше се Бен.

— Това не е истинското му име, Сара. Той се казва Габриел Алон. И е убиец на палестинци. А сега ми кажи, ако обичаш, какво се случи след пристигането му в къщата в Джорджтаун.

В началото на пътеката, която водеше към хижата, имаше табела. На нея пишеше „Частна собственост“. Дворната порта се намираше на триста метра навътре в гората. Габриел и Навот се движеха от едната страна на пътеката, а Михаил и Яков — от другата. Снегът край пътя, който излизаше от клисурата, бе дълбок, но между дърветата бе значително по-малко. Гледан през очилата за нощно виждане, той блестеше в призрачно яркозелено, докато стволовете на боровете и елите бяха тъмни. Габриел се прокрадваше напред, стараейки се да не настъпва паднали клони, които биха могли да изпращят под тежестта му. В гората цареше мъртвешка тишина. Той чуваше бясното туптене на сърцето си и шума от стъпките на Навот зад гърба си. Държеше беретата с две ръце. Не носеше ръкавици.

Зърна къщата за пръв път петнайсет минути след навлизането им между дърветата. Прозорците на приземния етаж светеха, както и един прозорец на втория етаж. Пазачите се бяха подслонили на топло в един от джиповете. Двигателят работеше, но фаровете бяха изключени. Портата беше отворена.

— Прихвана ли целта, Михаил?

— Да.

— Кого виждаш по-добре от твоя ъгъл?

— Шофьора.

— Дотам са почти петдесет метра, Михаил. Ще можеш ли да го свалиш с един изстрел?

— Ще мога.

— Застреляй го в главата. Трябва да го направим тихо.

— Държа го на мушка.

— Приготви се и изчакай моя сигнал. Ще стреляме едновременно. И Бог да ни е на помощ, ако не улучим.

— Значи Алон те помоли да му помогнеш?

— Да.

— И ти се съгласи?

— Да.

— Веднага ли?

— Да.

— Без никакво колебание?

— Да.

— Защо?

— Защото вие сте зли. И ви мразя.

— Внимавай какво говориш.

— Искахте истината.

— И какво стана после?

— Подадох си оставката във „Филипс Кълекшън“ и се преместих в Лондон.

Габриел се прицели внимателно в мъжа на пасажерската седалка.

— Готов ли си, Михаил?

— Готов съм.

— Два изстрела по мой сигнал след пет, четири, три, две…

Габриел натисна два пъти спусъка. В предното стъкло на джипа зейнаха почти едновременно четири дупки. Той се втурна по пътеката през дълбокия до коленете сняг и се приближи предпазливо до автомобила с протегнат напред пистолет, следван по петите от Навот. Михаил беше направил две смъртоносни рани в главата на шофьора, но другият мъж бе улучен в бузата и в горната част на гръдния кош и все още беше в полусъзнание.

Алон го простреля два пъти през страничния прозорец, после застина за момент и огледа терена за някакъв знак, че присъствието им е разкрито. Навот забеляза пръв пазача, който изскочи иззад дърветата от лявата страна на къщата, а Михаил го свали с един-единствен изстрел в главата, който изпръска девствения сняг с кръв и мозък. Габриел се обърна и закрачи по поляната към хижата, а тримата му спътници го последваха.

— Разкажи ми за този Джулиан Ишърууд.

— Джулиан е много мил човек.

— Евреин ли е?

— Така и не разбрах.

— Джулиан Ишърууд е дългогодишен агент на израелското разузнаване?

— Не бих могла да знам.

— Значи, след като напусна „Филипс Кълекшън“, започна незабавно работа като заместник-директор на Джулиан Ишърууд?

— Точно така.

— Но ти си била абсолютна аматьорка. Кога те обучаваха?

— Нощем.