Даниъл Силва - Пратеникът

Те срязаха белезниците и веригите и я изведоха покрай окървавените тела на мъртъвците. Щом се озоваха навън, тя се хвърли в прегръдките на Габриел като дете. Той я пренесе през заснежената поляна, после надолу по пътеката до шосето, където Лавон и Моше ги чакаха с колите. Тишината на гората беше нарушена от риданията й.

— Трябваше да им кажа разни неща.

— Знам.

— Те ме биха. Казаха, че ще ме убият.

— Знам, Сара. Видях стаята.

— Те знаят за теб, Габриел. Опитах се да…

— Всичко е наред, Сара. Вината е наша. Ние те разочаровахме.

— Съжалявам, Габриел! Толкова съжалявам.

— Моля те, Сара, недей!

— Видях го отново.

— Кого?

— Бен Шафик.

— Къде го видя?

— В Цюрих. Той не е мъртъв, Габриел.

— И какво ти каза?

— Че планира нов атентат във Ватикана.

Двама от агентите на Навот успяха да се придвижат на юг през италианската граница, преди лошото време да блокира планинските проходи. Другите двама отидоха на изток, в Австрия. Самият Навот се присъедини, към Моше и замина за Париж, за да осигури безопасността на Хана Вайнберг. Габриел отведе Сара на частната писта извън Цуг. Докато шофираше към нея, седяха като любовници — той я беше прегърнал с една ръка през раменете, а тя бе притиснала мокрото си лице към шията му. В четири и половина самолетът излетя и се изгуби в облаците. Картър и Габриел не бяха на борда му.

— Добре, Габриел, слушам те.

— Сара е видяла Бен Шафик в Цюрих. Той й е казал, че планира нов атентат във Ватикана.

Картър изруга тихо под носа си.

— Вашият президент днес е на посещение в Рим, нали?

— Така е.

— По кое време трябва да е във Ватикана?

— По обяд.

Алон погледна часовника си.

— От Цюрих за Рим има полети на всеки кръгъл час. Ако побързаме, можем да се качим на самолета в седем.

— Карай — каза Картър.

Габриел запали колата и потегли към Цюрих. Ейдриън се обади в щаба на ЦРУ и поиска да го свържат с началника на американските тайни служби.

През първите трийсет минути от пътуването им Картър не спря да говори по телефона. Когато светлините на Цюрих изплуваха от мъглата в северния край на езерото, той приключи разговора и се обърна към Алон:

— Сара ще кацне във военновъздушната база Рамщайн след по-малко от час. Там ще я отведат в една американска военна болница, за да й направят обстоен преглед.

— Какво каза твоят лекар?

— Че състоянието й е такова, каквото може да се очаква. Охлузвания и натъртвания по лицето. Леко мозъчно сътресение. Рана на лявото око. Вътрешни натъртвания в областта на корема. Две пукнати ребра. Два счупени пръста на краката. Чудя се защо са постъпили така с нея.

— Влачили са я надолу по стълбите към мазето.

— А, и хипотермията. Предполагам, че я е получила в резултат от пътуването й в багажника. Така или иначе нещата можеха да бъдат много по-лоши.

— Погрижи се някой от твоите хора да е постоянно с нея — каза Габриел. — Последното нещо, от което имаме нужда в този момент, е Сара да издаде по невнимание тайните ни на лекарите в Рамщайн.

— Няма страшно, Габриел. Тя е в добри ръце.

— Каза, че е проговорила.

— Естествено, че е проговорила. По дяволите, и аз щях да проговоря!

— Трябваше да видиш онази стая.

— Да си призная, радвам се, че не я видях. Подобни работи не са по вкуса ми. Понякога си давам сметка, че копнея за добрите стари дни на Студената война, когато мъченията и кръвта не бяха част от работата ми. — Той погледна към Алон. — Предполагам обаче, че те винаги са били част от твоята. Така ли е?

Габриел не му отговори.

— Тя им е казала всичко, за да спечели време. Въпросът е дали Мохамед е успял да докладва някаква част от тази информация на шефовете си, преди да пристигнем.

— Взе ли бележника му?

Алон потупа горния джоб на коженото си яке.

— Ще разпитаме Сара, щом се възстанови.

— Може да не помни всичко, което им е казала. Била е дрогирана.

Продължиха да пътуват в мълчание. Въпреки ранния час, уличният трафик бе натоварен от колите на отиващите на работа хора. Трудолюбиви швейцарски бизнесмени — помисли си Габриел. И се запита колко ли от тях работят за компании, които са свързани по някакъв начин с риядската „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева.

— Мислиш ли, че ще ме пуснат да се кача на този самолет, Ейдриън?

— Густав ме увери, че заминаването ни ще е безпроблемно.

— За теб може би, но аз имам доста колоритно минало в Цюрих.