Даниъл Силва - Пратеникът

— Швейцарската казарма е строго охранявана — поясни Мюлер. — Има три различни входни пункта, но този е главният.

Те излязоха от приемната и завиха надясно. Пред тях се ширна дълъг тъмен коридор, от който се влизаше в малките и подобни на килии спални помещения на гвардейците. В края на коридора имаше сводест проход, а отвъд него — вътрешен двор с настилка от каменни плочи, в който един сержант провеждаше строева подготовка на шестима новобранци, въоръжени с дървени пушки. Те влязоха в сградата от другата страна на двора и се спуснаха по каменно стълбище, което ги отведе в закритото стрелбище. То беше тихо и празно.

— Тук провеждаме стрелковата си подготовка. Стените би трябвало да са звукоизолирани, но съседите понякога се оплакват от шума.

— Съседите?

— На негово Светейшество му е все едно, но държавният секретар не обича гърмежите. Затова в неделя и на католическите празници не стреляме. — Мюлер се приближи до един метален шкаф и отключи катинара. — Стандартното ни въоръжение е деветмилиметров зигзауер с пълнител, побиращ петнайсет патрона. — Той погледна през рамо към Габриел, докато отваряше вратите на шкафа. — Това е швейцарски пистолет. Много точен… и много мощен. Искате ли да го изпробвате?

Алон кимна. Мюлер взе един пистолет, празен пълнител и пълна кутия с муниции и ги занесе на стрелбището. Започна да зарежда оръжието, но Габриел го спря:

— Аз ще го заредя. По-добре се погрижи за мишената.

Гвардеецът закачи една мишена на телта и я придвижи до средата на стрелбището.

— По-надалеч — каза му Алон. — Дръпни я чак до края, ако обичаш.

Мюлер изпълни желанието му. Докато мишената стигне до отсрещната стена на помещението Алон вече бе заредил петнайсет патрона в пълнителя и го беше пъхнал в дръжката на пистолета.

— Бърз сте — отбеляза гвардеецът. — Сигурно сте отличен стрелец.

— Имам много практика.

Мюлер му предложи предпазители за ушите и очите.

— Не, благодаря.

— Такива са правилата, сър.

Габриел се обърна без предупреждение и откри огън. Продължи да стреля, докато не изпразни пълнителя. Гвардеецът придърпа мишената към тях, а той извади празния пълнител и събра гилзите.

— Исусе!

И петнайсетте куршума бяха попаднали в средата на лицето от мишената.

— Ще стреляте ли още?

— Приключих.

— Искате ли презраменен кобур?

— Нали си имам панталони.

— Ще ви дам резервен пълнител.

— Дай ми два, ако обичаш. И още една кутия с муниции.

Габриел се снабди с комплект дрехи от кабинета на командира на гвардията и побърза да се върне в Апостолическия дворец. Донати го отведе на третия етаж и му показа малък апартамент за гости със самостоятелна баня.

— Отмъкнах тази самобръсначка от негово Светейшество — осведоми го Луиджи. — Хавлиените кърпи са в шкафа под мивката.

Оставаха деветдесет минути до пристигането на президента. Алон се избръсна, после прекара няколко минути под душа. За негова изненада се оказа, че дрехите, които му беше дал гвардеецът, са му съвсем по мярка, и в единайсет часа, издокаран подобаващо, той вече вървеше по украсения с фрески коридор към покоите на папата.

Преди да отиде в казармите на швейцарските гвардейци, беше поискал от Донати още нещо — копие на заключителния доклад за октомврийското нападение, подготвен съвместно от италианските и ватиканските служби по сигурността. Габриел го прочете в личната трапезария на Светия отец, докато пиеше капучино и похапваше cornetto 51 51 Вид тестена закуска; рогче — Б.пр. , след това прекара няколко минути пред телевизора на папата, като сменяше програмите в търсене на новина за единайсет човешки трупа, намерени в швейцарска хижа. За подобно откритие обаче не се споменаваше по нито една от международните новинарски програми. Той предположи, че хората на Картър са си свършили добре работата.

Донати дойде да го вземе в единайсет и четирийсет и пет. Двамата отидоха в двореца Белведере и се настаниха в един кабинет с хубав изглед към градините. Малко по-късно клоните на дърветата започнаха да се люлеят и да се превиват, появиха се два огромни двумоторни хеликоптера и се спуснаха към площадката в далечния край на града държава. Когато видя първия от хеликоптерите да се скрива безпрепятствено зад върховете на дърветата, Габриел усети как напрежението му взе да спада. Пет минути по-късно те зърнаха американския президент, който вървеше уверено към двореца, заобиколен от няколко дузини тежковъоръжени неспокойни агенти от тайните служби.