Даниъл Силва - Пратеникът

— Не знам нищо.

— Искам да знам за кого работиш.

— Казах ви… работя за Зизи.

На лицето му се изписа леко разочарование.

— Моля те, Сара. Не го прави трудно. Само отговори на въпросите ми. Кажи ми истината и целият този неприятен епизод ще свърши.

— Вие ще ме убиете.

— Така е, за съжаление — каза Бен Шафик, сякаш се съгласяваше с преценката й за времето. — Но ако ми кажеш това, което искам да знам, ножът ще ти се размине и смъртта ти ще е възможно най-леката. Ако продължиш с тези лъжи, последните ти часове на земята ще бъдат истински ад.

Жестокостта му е безгранична — помисли си тя. — Говори за моето убийство, а няма благоприличието да погледне настрани.

— Аз не лъжа — каза на глас.

— Ще проговориш, Сара. Всички проговарят. Безсмислено е да се съпротивляваш. Моля те, не си причинявай това.

— Аз не причинявам нищо. Вие сте тези, които…

— Искам да знам за кого работиш, Сара.

— Работя за Зизи.

— Искам да знам кой те изпрати.

— Зизи ме покани. Изпрати ми бижута и цветя. Изпрати ми самолетен билет и ми купи дрехи.

— Искам да знам името на мъжа, който установи контакт с теб на плажа в Салин.

— Не…

— Искам да знам името на мъжа, който изсипа вино върху моята колежка в Сен Жан.

— Какъв мъж?

— Искам да знам името на накуцващото момиче, което мина край „Тату“ по време на вечерното парти на Зизи.

— Откъде да знам името му?

— Искам да знам защо ме наблюдаваше, когато ми беше на гости. Защо внезапно реши да вдигнеш косата си, както и защо косата ти бе вдигната, когато отиде да тичаш с Жан-Мишел.

Тя вече плачеше неудържимо.

— Това е лудост!

— Искам да знам имената на тримата мъже, които ме проследиха с мотоциклети по-късно същия ден, имената на двамата мъже, дошли да ме убият във вилата ми, и това на мъжа, който наблюдаваше излитането на самолета ми.

— Казвам ви истината ! Името ми е Сара Банкрофт. Работех в една художествена галерия в Лондон. Продадох на Зизи картина и той ми предложи да започна работа при него.

— Картината на Ван Гог?

— Да.

— „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“?

— Да, дявол да ви вземе!

— И откъде се сдоби с тази картина? Да не би да ти беше доставена от твоята разузнавателна служба?

— Не работя за никаква разузнавателна служба. Работя за Зизи.

— За американците ли работиш?

— Не.

— За евреите?

— Не!

Той въздъхна тежко, свали очилата си и дълго време съзерцателно ги бърса с кашмирения си шал.

— Трябва да знаеш, че малко след твоето излитане от Сен Мартен на летището пристигнаха четирима мъже и се качиха на частен самолет. Ние ги разпознахме. Предполагаме, че са се отправили насам, към Цюрих. Те са евреи, нали, Сара?

— Не знам за какво говорите.

— Повярвай ми, Сара. Евреи са. Веднага си личи.

Бен Шафик разгледа очилата си и ги избърса отново.

— Освен това трябва да знаеш, че колеги на тези евреи съвсем непохватно се опитаха да те проследят тази вечер, след като се приземи на летището. Нашият шофьор лесно се отърва от тях. Виждаш, че и ние сме професионалисти. Сега ги няма, Сара. Ти си самичка.

Той си сложи очилата.

— Мислиш ли, че така наречените професионалисти, за които работиш, ще искат да пожертват живота си за теб? Досега щяха да са избълвали на пода всичките си тайни. Но ти си по-добра от тях, нали, Сара? Ето защо той допусна грешката да те вземе на работа.

— Не беше грешка. Вие самият допускате грешка.

Бен Шафик се усмихна разочаровано.

— Сега те оставям в ръцете на моя приятел Мохамед. Той работеше за мен в Група 205. Познато ли ти е това име, Сара? Група 205? Твоите манипулатори със сигурност са ти я споменали по време на подготовката ти.

— Никога преди не съм я чувала.

— Мохамед е професионалист. Също така е много вещ в разпитването. Двамата с Мохамед ще направите едно пътуване. Нощно пътуване. Познат ли ти е този термин, Сара? Нощното пътуване.

Като не получи друг ответ, освен риданията й, той сам отговори на въпроса си:

— По време на Нощното пътуване Аллах разкрил Корана на Пророка. Тази нощ ти ще направиш свое собствено разкритие. Тази нощ ще кажеш на моя приятел Мохамед за кого работиш и всичко, което те знаят за моята мрежа. Ако му го кажеш бързо, ще получиш награда за благодарност. Ако продължиш с тези лъжи, той ще остърже плътта от костите ти и ще накълца главата ти. Разбираш ли ме?

Стомахът й се сви от позив за повръщане. Страхът й явно достави удоволствие на Бен Шафик.