Даниъл Силва - Пратеникът

Сара си даваше сметка само за своите сънища. Имаше смътното чувство, че картините, които й се разкриваха, не са реални, но въпреки това е безсилна да ги контролира. Сепна я телефонен звън и когато вдигна слушалката, чу гласа на Бен, обаче вместо да се забие в Южната кула на Световния търговски център, той беше кацнал безопасно в Лос Анджелис и пътуваше към мястото на тяхната среща. Тя влезе във величествената къща в Джорджтаун и бе посрещната не от Ейдриън Картър, а от Зизи ал Бакари. После се озова в запусната английска провинциална къща, заета не от Габриел и екипа му, а от група саудитски терористи, които планираха следващия си удар. Последваха още картини. Красива яхта се носеше по море от кръв. Галерия в Лондон, в която са закачени портрети на мъртъвци. И накрая един реставратор на картини с прошарени слепоочия и изумрудени очи, който стоеше пред портрет на жена, окована с вериги за тоалетка. Реставраторът беше Габриел, а жената на портрета — Сара. Картината избухна в пламъци и когато те угаснаха, тя видя само лицето на Жан-Мишел.

— Къде отиваме?

— Първо ще разберем за кого работиш — отговори той. — А после ще те убием.

Сара затвори очи от болка, когато иглата се заби в бедрото й.

Разтопен метал. Черна вода…

Хотел „Флайуей“ на улица „Марктгасе“ номер 19 е по-скоро удобна, отколкото луксозна къща. Фасадата му е сива и мрачна, фоайето е неприветливо и стерилно. В действителност единственото му качество е близостта му до летище Клотен, което е на петнайсет минути път оттам. В снежната февруарска вечер хотелът беше място на тайно събиране, за което управата и местната полиция още не знаеха. Двама мъже пристигнаха от Брюксел, един от Рим, а четвъртият — от Лондон. И четиримата бяха специалисти по физическо проследяване. И четиримата се регистрираха с фалшиви имена и с фалшиви паспорти. Петият мъж дойде от Париж. Той се регистрира със собственото си име, което беше Моше. Този мъж не бе специалист по следенето, а обикновен куриер, бодел . Колата му — „Ауди А8“ — беше паркирана на улицата. В багажника имаше куфар, пълен с оръжие, радиостанции, очила за нощно виждане и шапки тип балаклава 49 49 Плетена шапка, която покрива плътно главата, шията и долната част на лицето. — Б.пр. .

Последният мъж, който пристигна, беше добре познат на момичетата от регистратурата, защото често пътуваше през летище Клотен и бе прекарал повече нощи в хотел „Флайуей“, отколкото можеше да си спомни.

— Господин Бриджис! — възкликна едното момиче, когато той влезе във фоайето.

След пет минути Бриджис вече бе в стаята си на горния етаж, а след още две останалите мъже се събраха при него.

— Самолетът скоро ще кацне на летище Клотен — съобщи им той. — На борда му ще има девойка. Ние трябва да се погрижим тя да не умре тази нощ.

Сара се събуди за втори път. Отвори очи само колкото да придобие представа къде е, после ги затвори, преди Жан-Мишел да забие в бедрото й още една пълна спринцовка. Сега самолетът се снишаваше, разтърсван от силна турбуленция. Главата й се отметна настрани и при всяко накланяне на самолета пулсиращото й от болка слепоочие се удряше в стената на кабината. Пръстите й бяха вдървени от притискането на белезниците, а в ходилата си усещаше хиляди иглички. Жан-Мишел все така се изтягаше на седалката срещу нея. Очите му бяха затворени, а пръстите — преплетени над слабините му.

Сара отново отвори очи. Погледът й бе замъглен, сякаш бе обвита от черна мъгла. Тя вдигна ръце към лицето си и напипа плат. Качулка — помисли си. После погледна надолу към собственото си тяло и видя, че то е обвито с черно покривало. Французинът я бе забулил с абая 50 50 Широка горна дреха, носена от някои мюсюлманки, която покрива и главата. — Б.пр. . Изхлипа тихо. Жан-Мишел отвори едното си око и я изгледа злобно.

— Какво има, Сара?

— Отвеждате ме в Саудитска Арабия, нали?

— Отиваме в Швейцария — точно както ти каза Зизи.

— Тогава защо е тази абая !

— Тя ще улесни влизането ни в страната. Когато видят саудитска жена с покривало, швейцарските митничари стават много почтителни. — Той й отправи още една гротескна усмивка. — Мисля, че е срамота да се покрива с черно момиче като теб, но и ми беше приятно да ти го сложа.

— Ти си свиня, Жан-Мишел.

Сара не видя замахването — добре насочен удар с опакото на ръката, който попадна точно върху подутата й дясна буза. Докато погледът й се избистри, французинът вече се бе облегнал на седалката си. Самолетът се раздруса от нова турбуленция. Тя усети в гърлото си изригналата от стомаха й киселина.