Даниъл Силва - Пратеникът

Бен Талал грабна куфарите й, напомни й да наведе глава, след това я хвана за ръката и я поведе към фалкона. На стълбичката тя опита да се отскубне от него, но той стисна здраво ръката й над лакътя и я поведе нагоре. Сара извика за помощ, но гласът й бе заглушен от воя на самолетните двигатели и тътена на перката на хеликоптера.

На върха на стълбата тя направи втори опит за бунт, който Бен Талал потуши с едно силно мушване между лопатките. Сара политна и влезе в малката луксозна кабина, обзаведена с мебели от полирано дърво и мека светлокафява кожа. Заприлича й на ковчег. Поне пътуването й към смъртта щеше да е удобно. Събра сили за още един бунт и се хвърли яростно към саудитеца. Сега, скрит от погледа на външния свят, той нямаше нужда от дискретност. Зашлеви я толкова силно по дясната буза, че я запрати на пода на кабината. Саудитците знаеха как да се отнасят с разбунтували се жени.

Ушите й писнаха и за момент бе заслепена от затанцувалите пред очите й искри. Когато зрението й се избистри, видя Жан-Мишел да стои надвесен над нея и да бърше ръцете си с ленена кърпа. Французинът седна на краката й и изчака, докато Бен Талал притисне ръцете й към пода, преди да забие иглата под кожата й. Сара усети бодване, после във вените й сякаш потече разтопен метал. Кожата от лицето на Жан-Мишел като че се смъкна и тя потъна в някаква студена черна вода.

Час по-късно моторната лодка влезе в акваторията на Големия залив. Четиримата мъже на борда бяха облечени със спортни сака и панталони и всеки от тях носеше малка пътна чанта заради местните власти. След като акостираха при „Бобис Марина“, мъжете се качиха в чакащото ги такси и се отправиха с доста висока скорост към летището. Минаха паспортния контрол, всичките с фалшиви документи, и се качиха на чакащия ги частен самолет „Гълфстрийм V“. Екипажът вече бе заявил полета и поискал разрешение да излети. След един час, в единайсет и трийсет и седем минути местно време, самолетът излетя. Дестинацията му беше летище Клотен, Цюрих, Швейцария.

Когато гълфстриймът се издигна над залива Симпсън, Ейдриън Картър проведе три телефонни разговора: единия с директора на ЦРУ, втория — с отдела на Управлението, специализиран в уреждането на тайните пътувания, а третия — с лекар от Управлението, специалист по лечението на ранени агенти при екстремни условия. После отвори стенния си сейф и извади единия от трите портфейла, намиращи се в него. В портфейла имаше фалшив международен паспорт заедно със съответната лична карта, кредитни карти, малко пари в брой и снимки на семейство, което не съществуваше. Десет минути по-късно крачеше през западния паркинг към своето волво седан. Щабният офицер отново бе полеви агент. И той отиваше в швейцарския кантон Цуг.

В търговската част на Мюнхен Узи Навот се наслаждаваше на късен обяд в компанията на един платен информатор от Германската федерална разузнавателна служба, когато получи спешно обаждане от Тел Авив. Не го търсеха от отдел „Операции“, а му звънеше лично Амос Шарет. Разговорът им беше кратък и едностранен. Навот слушаше мълчаливо, като от време на време изсумтяваше, за да покаже на Амос, че разбира какво трябва да направи, после затвори.

Узи не искаше да се издаде пред немеца, че Службата е насред разразила се криза, така че остана в ресторанта още половин час, нащърбвайки нокътя на палеца си под масата, докато събеседникът му си похапваше щрудел с кафе. В три и петнайсет следобед той вече бе зад волана на своя мерцедес Е-класа, а в три и половина шофираше с пълна скорост на запад по магистрала Е-54.

Мисли за това като за прослушване — бе казал Амос. — Направи го чисто и отдел „Специални операции“ е твой. Но докато летеше към Цюрих в гаснещата следобедна светлина, личното му повишение бе последното нещо, за което мислеше. Той искаше Сара и я искаше цяла.

Обаче Сара, изгубена в мъглата на наркотиците, не подозираше нищо за събитията, които се вихреха около нея. В действителност тя нямаше представа даже за състоянието на собственото си тяло. Не знаеше, че е превита одве на седалката в задната част на летящия на изток „Фалкон-2000“, направляван от контролната въздушна служба „Меридиан Екзекютив“, притежавана изцяло от „Ей Ей Би Холдингс“. Не знаеше също, че ръцете и глезените й са оковани с белезници. Нито че на дясната й буза е избило пурпурно петно — поздрав от Вазир бен Талал. Нито че седнал срещу нея, отделен от малка полирана масичка, Жан-Мишел прелиства холандско порнографско списание и си сръбва от малцовото уиски, което бе купил от безмитния магазин на летището в Сен Мартен.