Даниъл Силва - Пратеникът

— Мисля, че ще повърна.

— Като в „Тату“ ли?

Мисли бързо, Сара.

— В „Тату“ наистина ми прилоша, идиот такъв.

— Много бързо се оправи. В действителност изглеждаше добре, като се върнахме на „Александра“.

— От наркотиците, които ми инжектираш, ми се повръща. Заведи ме в тоалетната.

— Искаш да провериш за съобщения ли?

Бързо, Сара, бързо.

— За какво говориш? Заведи ме в тоалетната, за да повърна.

— Никъде няма да ходиш.

— Поне вдигни абаята .

Той я изгледа недоверчиво, после се наведе напред и вдигна покривалото, излагайки лицето й на студения въздух в кабината. На Сара това потресаващо й напомни на вдигането на воала на булката от младоженеца. Заля я вълна от гняв и тя се хвърли към него, вдигнала окованите си в белезници ръце към лицето му. Жан-Мишел с лекота избегна удара й и стовари ръката си върху лявата страна на главата й. Ударът му я изтръгна от кожената седалка и я запрати на пода. Без да се изправя, той я изрита в корема, изкарвайки въздуха от дробовете й. Докато Сара се мъчеше да си поеме въздух, съдържанието на стомаха й се изля върху килима.

— Гадна кучка! — изрева диво французинът. — Би трябвало да те накарам да си го почистиш.

Той сграбчи веригата на белезниците й и я блъсна обратно на седалката, после се изправи и отиде в тоалетната. Тя чу шуртенето на водата в мивката. Когато се появи отново, Жан-Мишел държеше мокра ленена кърпа, с която грубо избърса повръщаното от устните й. След това извади от малка кожена кутия друга спринцовка и ампула с прозрачна течност. Напълни спринцовката, без да го е грижа за дозата, и хвана ръката й. Сара се опита да го отблъсне, но той я удари два пъти през устата. Когато дрогата потече във вените й, тя остана в съзнание, но се почувства така, сякаш огромна тежест притиска тялото й. Клепачите й се затвориха, но не изгуби съзнание.

— Още съм будна — каза тя. — Опиатите ти вече не ми действат.

— Действат ти точно както трябва.

— Тогава защо съм в съзнание?

— Така е по-лесно да се получат отговори.

— Отговори на какво?

— По-добре си закопчай колана — отвърна подигравателно французинът. — След малко кацаме.

Тя допря лицето си до студеното стъкло на прозореца и погледна през него. Навън цареше пълна тъмнина. Няколко минути по-късно навлязоха в облаци и самолетът се заклати от турбулентните вълни. Жан-Мишел си сипа още една чаша уиски и я изпи на екс.

Излизайки от облаците, попаднаха в снежна буря. Сара погледна надолу и се взря в наземните светлини. Множество ярки светлини бяха скупчени около северния край на голям воден басейн, а цялата крайбрежна линия бе обточена от по-слаби светлинки, които проблясваха като бижута. Опита да си спомни къде бе казал Зизи, че я водят. В Цюрих — помисли си. — Да, Цюрих… Хер Кларсфелд… Картина на Мане, за която Зизи би платил трийсет милиона и нито милион повече…

Самолетът прелетя северно от центъра на Цюрих и се насочи към летището. Сара взе да се моли той да се разбие при кацането. То обаче беше противно гладко, толкова гладко, че даже не разбра кога докоснаха земята. Движиха се още няколко минути. Французинът гледаше спокойно през прозореца, докато Сара се приближаваше към смъртта си. Корпусът на самолета й се стори дълъг като алпийски тунел и когато се опита да заговори, не можа да произнесе нито дума.

— Наркотикът, който ти дадох, има краткотрайно действие — поясни Жан-Мишел с вбесяващо окуражителен тон. — Скоро ще можеш да говориш. Поне така се надявам… за твое собствено добро.

Самолетът забави ход. Французинът спусна черния воал пред лицето й, после отключи белезниците на ръцете и краката й. Когато най-сетне спряха, той отвори задната врата и показа главата си навън, за да се увери, че нещата са наред. След това хвана Сара под мишниците и я изправи. Кръвта болезнено нахлу в краката й и коленете й се подгънаха. Жан-Мишел я улови, преди да падне.

— Единият крак пред другия — каза той. — Просто върви, Сара. Спомни си как се ходи.

Тя го направи, но едва-едва. Вратата беше само на метър и петдесет от нея, но разстоянието й се стори най-малко километър и половина. На няколко пъти настъпи края на абаята и политаше напред, но Жан-Мишел я задържаше да не падне. Когато най-накрая стигна до вратата, я посрещна порив на мразовит вятър. Снегът се сипеше силно и бе ужасно студено, а през черния воал нощта й се струваше още по-тъмна. И този път не видя митничари или хора от охраната, а само един мерцедес седан с дипломатически номер. Задната му врата зееше отворена и през нея Сара видя мъж със сив балтон и мека шапка. Въпреки замъгления си от наркотиците разум, тя разбра какво става. „Ей Ей Би Холдингс“ и саудитското консулство в Цюрих бяха поискали ВИЛ дипломатическо обслужване за пътника, пристигащ от Сен Мартен. Беше точно като заминаването: нямаше митническа и паспортна проверка, нито път за бягство.