Даниъл Силва - Пратеникът

— Така ли? — Картър хвърли поглед към часовника си, който Кантуел се престори, че не е забелязал.

— Според него ти си се забъркал в някаква специална операция срещу заможен приятел на саудитското кралско семейство. А твои партньори в това начинание — повтарям това, което чух, Ейдриън — са израелците.

— Не трябва да обръщаш внимание на слухове — отвърна Картър. — Докъде са се разпрострели?

— Отвъд Лангли — отговори Кантуел, което бе друг начин да каже, че слухът е стигнал до някои от братските агенции, нахлули в територията на ЦРУ след досадната реорганизация на американската разузнавателна общност.

— Колко отвъд?

— Достатъчно далеч, така че някои хора в града са започнали да стават нервни. Знаеш как се играе тази игра, Ейдриън. Има тръбопровод между Рияд и Вашингтон и по него текат зелени банкноти. Градът е залят от саудитски пари. Те се изливат в мозъчните тръстове и юридическите фирми. По дяволите, лобистите печелят дивиденти от тази работа. Саудитците дори успяха да създадат система да ни подкупват, докато още сме на постовете си. Всички знаят, че ако се грижат за Ал Сауд, докато работят за „Клуб Фед“ 47 47 Име, с което наричат понякога Академията на ФБР в Куонтико. — Б.пр. , той ще се погрижи за тях, когато се върнат в частния сектор. Може да е под формата на доходен договор за консултантски услуги или някаква законна работа. Може да е катедра в някой скучен институт, който прокламира саудитската партийна линия. И когато из града започнат да се носят слухове, че някакъв каубой в Лангли преследва един от най-щедрите благодетели на тази нечестива система, хората стават нервни.

— Ти един от тях ли си, Шепард?

— Аз? — Кантуел поклати енергично глава: — Връщам се в Бостън в мига, в който бъда освободен от длъжност. Обаче има други хора в сградата, които планират да останат в града и да се опаричат.

— А какво, ако се окаже, че щедрите благодетели на тази нечестива система пълнят джобовете на хората, които се врязват със самолети в нашите сгради? Ако тези наши приятели са потънали до шия в тероризма? Ако са готови да сключат каквато и да е сделка с дявола, за да осигурят своето оцеляване, дори и тя да води до избиването на американци?

— Здрависваш се с тях и се усмихваш — отговори Кантуел. — И мислиш за тероризма като за неприятен допълнителен товар към твоя следващ танкер с петрол. Още ли караш старото си волво?

Кантуел знаеше точно какво кара Картър. Отредените им места бяха едно до друго в западния паркинг.

— Не мога да си позволя нова кола — каза Ейдриън. — Не и с три деца в колежа.

— Може би трябва да се запишеш в саудитския пенсионен фонд. Виждам в бъдещето ти доходоносен договор за консултантски услуги.

— Не е в мой стил, Шеп.

— Е, какво ще кажеш за тези слухове? Има ли някаква истина в тях?

— Никаква.

— Радвам се да го чуя — рече Кантуел. — Ще се погрижа да оправя нещата. Лека нощ, Ейдриън.

— Лека нощ, Шеп.

Картър слезе на партера. Паркингът за ръководния персонал беше почти пуст. Той се качи на своето волво и се насочи към Северозападен Вашингтон, следвайки пътя, по който бяха минали с Габриел преди осем седмици. Когато минаваше край имението на Зизи ал Бакари, намали и се взря през решетките на портата към противния фалшив замък, кацнал на високия скалист бряг на реката. Не я докосвай — помисли си яростно Картър. — Ще те убия лично, ако падне и косъм от главата й. Като пресичаше Чейн Бридж, погледна към индикатора за бензин. Сигналната лампичка светеше в червено. Колко подходящо — помисли си той. Резервоарът му бе почти празен.

В същия момент „Слънчевата балерина“ заобикаляше Гран Поант и се връщаше към мястото за закотвяне край Густавия. Габриел стоеше сам на носа с бинокъл пред очите и наблюдаваше задната палуба на „Александра“, където екипажът на яхтата сервираше набързо приготвената вечеря за трийсет души. Той ги видя като фигури в картина. „Корабно парти“ 48 48 Картина на американската художничка импресионистка Мари Касат. — Б.пр. — помисли си. — Или може би „Тайната вечеря“?

Зизи седеше царствено начело на масата, сякаш събитията от тази вечер са приятно развлечение от монотонността на иначе обикновеното пътуване. От лявата му страна беше красивата му дъщеря Надия. Отдясно, ровейки в храната си без апетит, седеше доверената му дясна ръка Дауд Хамза. По-нататък на масата се разполагаха адвокатите — Абдул и Абдул, и хер Верли — човекът, който се грижеше за парите на Зизи. Там бяха и Мансур, който уреждаше пътуванията, и шефът по комуникациите и сигурността Хасан. Не липсваше и Жан-Мишел — личен треньор на Зизи и допълнителен бодигард, с намусената си жена — Моник. Следваха Рахима Хамза и нейният приятел Хамид — красивата египетска филмова звезда. Имаше и четирима разтревожени на вид бодигардове и няколко привлекателни жени с невинни лица. И едва тогава, седнала на противоположния край на масата, колкото се може по-далеч от Зизи, бе красивата жена, облечена в тъмнооранжева копринена дреха. Тя осигуряваше баланса на композицията, беше невинността срещу злото на Зизи. И Габриел забеляза, че е изплашена до смърт. Той знаеше, че присъства на представление. Ала за кого бе предназначено то? За него или за Сара?