Даниъл Силва - Пратеникът

— Помниш ли какво ти казах днес следобед, Габриел?

— Помня, Ели.

— Ако тази вечер можеш да имаш само една цел, гледай тя да е Сара. Това ти казах.

— Знам, Ели.

— Кой сгреши? Ние ли? Или пък Сара?

— Сега това е без значение.

— Да, така е. Той ще я убие, освен ако по някакъв начин успеем да си я върнем.

— Няма да го направи тук. Не и след като замеси френската жандармерия.

— Ще намери начин. Никой, предал Зизи, не може да се измъкне безнаказано. Правилата на Зизи.

— Ще трябва да я отведе някъде — каза Габриел. — Освен това ще иска естествено да разбере за кого работи.

— Което означава, че може да имаме много малка пролука — в зависимост от методите, които той ще използва, за да получи отговорите.

Габриел не каза нищо. Лавон можеше да прочете мислите му.

Ще си я вземем. Да се надяваме само, че ще е останало нещо от нея, когато го направим.

Вестта за катастрофата на остров Сен Бартелеми пристигна в оперативния отдел на булевард „Цар Саул“ десет минути след като Габриел се върна на „Слънчевата балерина“. По това време генералният директор Амос Шарет беше в кабинета си на горния етаж, информиран за развитието на операцията от дежурния офицер. Независимо от късния час, той незабавно събуди министър-председателя и му съобщи новината. След пет минути имаше второ обаждане по сигурната линия от „Слънчевата балерина“, този път до Лангли, Вирджиния. Позвъняването не беше до оперативния център, а до личния телефон на Ейдриън Картър в кабинета му на седмия етаж. Картър прие новината спокойно, както правеше в повечето случаи, играейки си с един кламер, докато Габриел му съобщи искането си.

— В момента имаме самолет в Маями — каза Ейдриън. — Той може да кацне в Сен Мартен на зазоряване.

Картър затвори телефона и погледна към панела с телевизионни монитори на отсрещната стена на стаята. Президентът бе на обиколка в Европа за изглаждане на взаимоотношенията. Беше прекарал деня в срещи с новия канцлер на Германия, докато по улиците на Берлин полицаите укротяваха антиамерикански демонстранти. Почти същото положение се очакваше и при последните две спирки от обиколката на президента. Французите се стягаха за вълна от мюсюлмански размирици, а карабинерите очакваха невиждани от години по своя мащаб демонстрации в италианската столица, далеч от сцените на трансатлантическа хармония, на които се надяваха имиджмейкърите от Белия дом.

Ейдриън изгаси телевизорите и заключи книжата си в стенния сейф, после взе палтото си от закачалката на гърба на вратата и излезе от кабинета си. Секретарките си бяха тръгнали и преддверието тънеше в мрак, нарушаван единствено от трапецовидния сноп светлина, който струеше от открехнатата врата в отсрещния му край. Вратата водеше към кабинета на заместник-директора на разузнаването Шепард Кантуел — еквивалент на Картър в аналитичния отдел на Управлението. От вътрешността на помещението долиташе тракането на клавишите на компютърна клавиатура. Кантуел бе още тук. Според шегаджиите в Управлението, Кантуел никога не си тръгвал. Той просто се заключвал в стенния си сейф към полунощ и излизал на зазоряване, за да е на бюрото си, когато директорът пристигне.

— Ти ли си, Ейдриън? — попита провлачено Кантуел с характерния си бостънски акцент. Когато Картър надникна в леговището му, заместник-директорът на разузнаването спря да пише и погледна над купчина папки. Той беше педантичен и морален като игумен и два пъти по-хитър. — Боже, Ейдриън, изглеждаш напълно съсипан! Какво те мъчи?

Когато Картър измърмори нещо неясно за хаоса около европейската обиколка на добра воля на президента, Кантуел се впусна в дълго обяснение за измислената опасност от антиамериканизма. Шепард беше анализатор и не можеше да се отърси от това.

— Ейдриън, винаги ме е смайвала тази наша абсурдна необходимост да бъдем могъщи и в същото време обичани. Американският президент се пресегна през половината свят и за един следобед свали иракския управник. Дори Цезар не е успял да направи това. А сега иска да е боготворен от своите противници. Колкото по-скоро престанем да се притесняваме, че не ни харесват, толкова по-добре ще е за нас.

— Пак ли четеш Макиавели, Шеп?

— Никога не съм спирал да го правя. — Той преплете пръсти зад тила си и разпери лакти, предоставяйки на Картър нежелан изглед към мишниците си. — Из Управлението се носи неприятен слух, Ейдриън.