Даниъл Силва - Пратеникът

В полунощ фигурите в картината му се изправиха и си пожелаха лека нощ. Сара изчезна в един коридор и Габриел отново я изгуби от поглед. Зизи, Дауд Хамза и Вазир бен Талал отидоха в кабинета на Ал Бакари. Габриел си представи нова картина. Срещата на тримата злодеи — от неизвестен художник.

След пет минути Хасан се втурна в кабинета и подаде на Зизи мобилен телефон. Кой се обаждаше? Някой от брокерите на Ал Бакари, за да иска инструкции каква позиция да заеме при отварянето на борсата в Лондон? Или е убиецът на невинни хора Ахмед бен Шафик, който му казва какво да направи с момичето на Габриел?

Зизи взе телефона и с жест отпрати Хасан. Шефът на сигурността Вазир бен Талал отиде до прозореца и спусна щорите.

Сара заключи вратата и светна всички лампи в стаята. Пусна сателитната телевизионна система и превключи на Си Ен Ен. Германските полицаи се сражаваха с демонстранти по улиците. „Още едно доказателство — каза репортерът — за провала на американците в Ирак“.

Тя излезе на своята палуба и седна. Яхтата, която видя следобед да напуска пристанището, се бе върнала. Дали Габриел е на нея? Бен Шафик жив ли е или мъртъв? Дали Габриел е жив, или е мъртъв? Знаеше само, че нещо се е объркало. От време на време се случват разни неща — бе казал Зизи. — Ето защо вземаме толкова сериозни мерки за сигурност.

Сара се загледа в яхтата, търсейки някакви признаци за движение по палубата, но тя беше твърде далеч, за да може да види нещо. Ние ще бъдем с теб, Сара. Всички. Излезе вятър. Тя обви с ръце краката си и придърпа коленете към брадичката си.

Надявам се, че още сте тук — помисли си отчаяно. — И моля ви, измъкнете ме от този кораб, преди да ме убият.

В известно отношение тя не си спомняше кога студът я накара да влезе вътре и да си легне. Събуди се в ранни зори от барабаненето на лекия дъжд по палубата. Телевизорът още работеше, президентът бе пристигнал в Париж и площад „Конкорд“ беше море от протестиращи. Тя вдигна телефона и си поръча кафе. Донесоха го след пет минути. Всичко бе същото, с изключение на ръкописната бележка, която бе сгъната на две и подпряна на панерчето с кифлата й. Бележката беше от Зизи. Имам работа за вас, Сара. Съберете си багажа и бъдете готова за тръгване в девет часа. Ще поговорим, преди да тръгнете. Тя си наля чаша кафе и я занесе до вратата, водеща към палубата й. Едва тогава забеляза, че „Александра“ е потеглила на път и че са напуснали остров Сен Бартелеми. Прочете отново бележката на Зизи. В нея не пишеше къде ще пътува.

Сара излезе на задната палуба точно в девет часа. Сега валеше по-силно, облаците се бяха спуснали ниско и бе притъмняло, а морето беше бурно от силния вятър. Зизи носеше бледосин дъждобран и тъмни очила, независимо от мрачното време. Бен Талал стоеше до него, облечен с широко сако, за да прикрива оръжието на кръста му.

— Нито миг скука — каза Сара колкото се може по-приветливо. — Първо бомбена заплаха, после бележка със закуската ми, в която пише да си опаковам багажа. — Тя погледна към площадката за излитане на хеликоптери и видя пилота на Зизи да се качва в командната кабина на „Сикорски“. — Къде отивам?

— Ще ви кажа по пътя — отговори Зизи, като я хвана за ръката.

— Вие идвате с мен?

— Само до Сен Мартен. — Той я побутна към стълбите на хеликоптера. — Там ви чака частен самолет.

— А закъде ще лети този самолет?

— Ще ви откара да видите една картина. Ще ви разкажа за нея по пътя.

— Къде отива самолетът, Зизи?

Той спря насред стълбите и я погледна, но тя не видя очите му, скрити зад тъмните очила.

— Нещо безпокои ли ви, Сара? Изглеждате напрегната.

— Просто не обичам да хващам самолети, когато не знам закъде летят.

Зизи се усмихна и понечи да каже нещо, но думите му бяха заглушени от двигателя на хеликоптера.

Габриел бе застанал на носа на „Слънчевата балерина“, когато хеликоптерът излетя. Той го проследи с очи за миг, после се втурна към мостика, където зад щурвала стоеше един флотски лейтенант.

— Отвеждат я в Сен Мартен. На какво разстояние сме от брега?

— На около пет мили.

— За колко време ще стигнем дотам?

— При това време, бих казал, за трийсет минути. А може и малко по-бързо.

— А с моторните лодки?

— Не се и опитвайте със „Зодиак“ при тези условия.

— Закарай ни дотам колкото се може по-бързо.

Лейтенантът кимна и започна приготовленията за промяна на курса. Габриел отиде в командния център и набра телефонния номер на Картър.