Даниъл Силва - Пратеникът

Колата на жандармерията бе поела по другия път.

Габриел спря и се зачуди какво да направи. Дали жандармеристите са на рутинна обиколка, или се бяха отзовали на телефонно обаждане? Дали е случаен лош късмет или нещо повече? Беше сигурен само в едно: Ахмед бен Шафик беше в ръцете му и той го искаше мъртъв.

Зави, върна се до разклонението и погледна към края на носа. Пътят беше пуст и ченгетата никъде не се виждаха. Той даде газ и полетя напред в тъмнината. Когато пристигна пред вилата, портата й бе отворена, а колата на жандармерията — паркирана на алеята. Ахмед бен Шафик — най-опасният терорист в света — товареше куфарите си в багажника на своето субару.

А двамата френски жандармеристи му помагаха!

Габриел се върна до мястото, където го чакаше Михаил, и съобщи новината едновременно на всички членове на екипа:

— Нашият приятел се готви да напусне острова, а Зизи му е уредил полицейски ескорт.

— Разкрити ли сме? — попита Михаил.

— Трябва да приемем, че е така. Вземете Сара и се махайте от Салин.

— Страхувам се, че това вече не е възможно — отговори Лавон.

— Кое не е възможно?

— Не можем да вземем Сара — поясни Ели. — Губим я.

Нечий юмрук удари по вратата три пъти. Напрегнат глас й извика да излезе. Сара дръпна резето и отвори вратата. Жан-Мишел стоеше отвън в пасажа заедно с четирима от бодигардовете на Зизи. Те я сграбчиха за ръцете и я повлякоха към плажа.

Белият кабриолет мина през портата и зави по пътя, последван от роувъра на жандармерията. Петнайсет секунди по-късно малкият ескорт профуча край Габриел и Михаил. Гюрукът все още бе спуснат. Бен Шафик държеше волана с две ръце и гледаше право напред.

Габриел погледна към Михаил и каза едновременно на целия екип по радиостанцията:

— Изтеглете се от Салин веднага. Всички. Оставете ми една лодка, но напуснете острова.

После потегли след Бен Шафик и жандармеристите.

— Причинявате ми болка.

— Съжалявам, госпожице Сара, но трябва да побързаме.

— За какво? За основното ястие?

— Има бомбена заплаха. Напускаме острова.

— Бомбена заплаха? Срещу кого? Срещу какво !

— Моля ви, не казвайте нищо повече, госпожице Сара. Просто вървете бързо.

— Добре, но пуснете ръцете ми. Причинявате ми болка .

Габриел караше със загасен фар на двеста метра зад роувъра. Те профучаха през село Лориан, после през Сен Жан. Докато караха край залива, видя табелата за ресторант „Тату“. Намали и погледна към паркинга точно когато Зизи и хората от антуража му се качваха в тойотите пред очите на други двама жандармеристи. Сара бе притисната между Рафик и Жан-Мишел. За момента Габриел не можеше да направи нищо. Той неохотно даде газ и продължи след Бен Шафик.

Сега летището беше право пред тях. Без да дадат мигач, двата автомобила завиха по служебния път и се насочиха през охраняемата порта към пистата. В другия й край ги чакаше турбовитлов самолет с работещ двигател. Габриел спря на банкета на пътя и наблюдаваше безпомощно как Бен Шафик, жената и двамата жандармеристи слизат от колите.

Саудитският терорист и жената веднага се качиха в самолета, а жандармеристите натовариха куфарите им в багажното отделение. Петнайсет секунди след като вратата на пилотската кабина се затвори, самолетът потегли, набирайки скорост на пистата. Когато той се издигна над залива на Сен Жан, автоколоната на Зизи профуча край летището и се заизкачва по склона на хълма към Густавия.

Беше осем часът и четирийсет минути, когато Мордекай и Одед забелязаха Михаил и Римона да се спускат по дюните към плажа на Салин. След две минути се появиха още фигури. В осем и четирийсет и три всички, освен Лавон, бяха на борда на лодките.

— Чу го, Ели — извика Яков. — Иска всички да напуснем острова.

— Знам — отвърна Лавон, — но няма да тръгна без него.

Яков видя, че няма смисъл да спори. Минута по-късно скутерите се носеха през прибоя към „Слънчевата балерина“. Лавон ги гледа, докато се стопиха в мрака, после се обърна и закрачи напред-назад край водата.

Автоколоната се заспуска с пълна скорост надолу по хълма към Густавия. Габриел, който караше след нея, видя „Александра“, цялата окъпана в светлина, да се полюшва в края на пристанището. След две минути тойотите завиха и влязоха на пристанищния паркинг. Бодигардовете на Зизи се заеха с придвижването на групата от колите до моторниците с бързината и точността на професионалисти. Спасяването на Сара бе невъзможно. Алон я зърна само веднъж — оранжев проблясък между две тъмни фигури — след миг всички бяха на море, устремени към убежището си — „Александра“. Не му оставаше друго, освен да се обърне и да поеме към Салин, където го чакаше Лавон. Когато потеглиха през залива, Габриел седеше с мрачно изражение на носа на лодката.