Даниъл Силва - Агентът

— Казваш ми, че трябва да мисля за теб единствено като за агент, който прониква във вражеска територия?

Габриел кимна утвърдително.

— Придобиването на парите ще бъде значима операция за терористите. Тя ще разкрие агентите им и начините на комуникация. А ако ме отвлекат, ще издадат част от скривалищата и убежищата си, което ще ни даде допълнителни имена и телефонни номера. Британците и американците се съгласиха да стоят настрана и да ни оставят да действаме сами. Ще се бием с тях, Ари, тук, на британска земя, по начина, по който винаги сме воювали с тях. Ще ги убием и ще върнем момичето живо на баща му. — Той направи пауза, после добави: — И тогава те може би ще спрат да ни обвиняват за всичките си проблеми.

— Не ми пука какво казват за нас. Ти си ми като син, Габриел, и не мога да си позволя да те загубя. Не и сега.

— Няма да ме загубиш.

Сблъсъкът, изглежда, изтощи Шамрон. Алон се възползва от мълчанието му, за да сложи край на спора и да задвижи нещата.

— Къде е останалата част от екипа ми?

— Върнаха се в Амстердам след поражението в Дания. До сутринта всички могат да бъдат тук.

— Ще имам нужда от Михаил и оръжието му.

Ари се усмихна.

— Габриел и Михаил 41 41 Архангел Гавраил и архангел Михаил. — Б.пр. : ангелът на смъртта и ангелът на разрушението. Ако двамата с него не успеете да върнете жената жива, навярно никой друг няма да успее.

— Значи ще ми дадеш благословията си?

— Само молитвите си. Легни да поспиш малко, синко. Ще ти се отрази добре. В девет сутринта всички ще се съберем тук и ще започнем с планирането. Да се надяваме, че няма да планираме погребение.

Апартаментът на Бейзуотър Роуд изглеждаше точно така, както го бе оставил в утрото на нападението. Недопитата му чаша с кафе стоеше на бюрото до прозореца, непосредствено до атласа „Лондон от А до Я“, който все още бе отворен на карта номер 82. В спалнята дрехите му лежаха разхвърляни — свидетелство за припряността, с която се бе обличал непосредствено преди да се случи нещастието. Тефтерчето на Самир ал Масри с планинските върхове, пясъчните дюни и мрежата от пресичащи се линии лежеше на неоправеното легло до жената с буйна кестенява коса. Под колана на избелелите й сини дънки се подаваше берета. Габриел измъкна пистолета и притисна нежно ръце към корема й.

— Защо го правиш? — попита го тя.

— Заради неутолимото желание да докосна нещо красиво.

— Знаеш какво имам предвид, Габриел. Защо се съгласи с исканията на похитителите?

Вместо отговор, смъкна ципа на дънките й. Киара отблъсна ръката му, после го докосна по лицето. Той се отдръпна. Болката от нараняванията по кожата му отново запулсира.

— Заради Дани е, нали? Знаеш какво е да изгубиш детето си заради терористите. Познаваш омразата, която може да разруши живота ти. — Тя прокара пръсти през прошарената коса на слепоочията му. — Всички си мислят, че гневът ти се дължи на Леа, и изглежда, забравят, че си загубил сина си. Дани е този, който те тласка напред. И този, който те кара да приемеш тази безумна задача.

— В нея няма нищо безумно.

— Аз ли съм единственият човек, на когото му е хрумнало, че терористите нямат никакво намерение да освободят Елизабет Холтън? Че смятат да вземат парите на посланик Холтън и след това да я убият?

— Не — отговори Габриел. — Точно това смятат да направят.

— Тогава защо участваме в тази глупост с откупа?

— Защото това е единственият начин да я спасим. Те няма да я убият в някое мазе без свидетели. Отвличането й беше показно и смъртта й ще бъде такава. — Направи пауза, после добави: — Моята също.

— Ние не сме шахиди — рече тя, повтаряйки думите на Шамрон. — Самоубийствените мисии са за „Хамас“ и другите ислямистки психопати, които искат да ни унищожат.

Той се зае с ципа на дънките й. Тя пак отблъсна ръката му.

— Радваш ли се, че отново работиш със Сара?

— Справя се по-добре от очакванията ми.

— Ти я обучи, Габриел. Разбира се, че ще се справи добре.

Киара се умълча.

— Има ли нещо, което искаш да знаеш? — попита той.

— Чия беше идеята да работи с теб в тази операция?

— На Картър. И не беше идея. Беше условие. Искаха американец в екипа ни.

— Можеше да избере някой друг. — Тя направи пауза. — Някой, който не е влюбен в теб.

— Какви ги говориш, Киара?

— Тя е влюбена в теб, Габриел. Всички го видяха по време на операцията „Ал Бакари“, всички, освен теб самия . Когато става въпрос за чувства, си като сляп. — Изгледа в мрака. — А може би не си толкова сляп. Може би и ти си влюбен тайно в нея. Може би искаш утре Сара да пази гърба ти, а не аз.