Даниъл Силва - Агентът

— Тогава защо съм тук? — попита Габриел, въпреки че вече знаеше отговора.

— Вие сте интелигентен мъж, господин Алон. Вие ми кажете.

— Тук съм, защото искат аз да им доставя парите.

— Опасявам се, че е точно така — каза министър-председателят. — В седемнадесет и петдесет и девет лондонско време те ще се обадят в посолството на агента от ФБР. Искат едносричен отговор — „да“ или „не“. Ако отговорът е „не“, Елизабет Холтън ще бъде екзекутирана незабавно. Ако е „да“ — което ще рече, че сте съгласен с всичките им искания, — тя ще бъде освободена приблизително четиридесет и осем часа по-късно.

В стаята настъпи тягостна тишина. Наруши я Ейдриън Картър, който възрази от името на Габриел.

— Отговорът е „не“ — каза той. — Това е очевиден капан. Сещам се за три възможни сценария и нито един от тях не е с щастлив край.

— Всички знаем, че това е клопка, господин Картър — намеси се генералният директор на МИ6. — Не е нужно да ни го обяснявате.

— Оставете ме да се доизкажа — продължи Ейдриън. — Аз съм просто бавно схващащ американец. Сценарий номер едно: Габриел ще бъде убит веднага щом достави парите. Сценарий номер две: ще бъде взет в плен, ще го измъчват жестоко известно време и после ще го убият. Сценарий номер три ми се струва най-вероятен.

— И какъв е той? — попита министър-председателят.

— Габриел ще бъде взет като заложник вместо Елизабет Холтън. После „Мечът на Аллах“ и Ал Кайда ще отправят искания към израелското правителство, вместо към нашето, и ще се озовем отново на изходна позиция.

— С една съществена разлика — обади се Греъм Сиймор. — По-голямата част от света ще насърчава групировката да го убие. Той е израелец и евреин, окупатор и потисник, затова в очите на повечето европейци и ислямисти смъртта му ще е оправдана. Убийството му ще е голяма пропагандна победа за терористите.

— Но неговото съдействие ще ни осигури нещо, което в момента не ни достига — обади се Елинор Маккензи. — Ако тази вечер кажем „да“, ще разполагаме с още поне двадесет и четири часа да търсим госпожица Холтън.

— Издирваме я от две седмици — възрази Картър. — Тези допълнителни двайсет и четири часа няма да променят нещата. Освен ако някой не е постигнал пробив, за който не ми е известно.

Габриел погледна към Робърт Холтън. Беше изминала повече от седмица, откак го бе видял за последен път. За това време лицето на посланика се бе състарило неимоверно. Министър-председателят щеше да постъпи по-мъдро, ако беше провел тази среща в отсъствието на Холтън. Един отрицателен отговор в този момент би бил проява на неописуема жестокост. А може би го беше поканил именно с тази цел. Така не оставяше на Габриел друга възможност, освен да се съгласи с плана.

— Те ще отправят нови искания — заговори той. — Ще поискат да отида сам. Ще предупредят, че ако някой ме проследи, сделката ще отпадне и Елизабет ще умре. Ще се съобразим с тези искания. — Погледна към Сиймор и Картър. — Никакво наблюдение, нито британско, нито американско.

— Не можете да се впуснете в това, без някой да ви пази гърба — обади се шефът на лондонската полиция.

— Нямам такова намерение — каза Алон. — МИ5 и подразделението за борба с тероризма на Скотланд Ярд ще ни осигурят необходимото наблюдение и подкрепа, но това ще бъде израелска операция от началото до края. Ще вкарам на територията на страната когото и каквото ми е необходимо, за да я осъществя. След това няма да има никакви разследвания и никакви въпроси. Ако има убити или ранени по време на операцията, никой от екипа ми няма да бъде разпитван и подвеждан под съдебна отговорност.

— Невъзможно — процеди Елинор Маккензи.

— Съгласен съм — заяви министър-председателят.

— Колко време ще ви е нужно да съберете парите в брой?

— Всички големи банки в Сити вече са се заели с въпроса — отговори министър-председателят. — До утре в късния следобед задачата ще е изпълнена. Пратката е доста обемна и транспортирането й ще бъде трудно. Смятат, че ще се побере в два големи брезентови сака.

Габриел изгледа поред всички присъстващи.

— Дори не си и помисляйте да слагате някакви проследяващи устройства в парите или в саковете.

— Разбрано — каза министър-председателят. — Всъщност утре е Бъдни вечер. Едва ли е съвпадение.

— Не е, господин премиер. Подозирам, че са подготвяли това дълго време. — Алон погледна часовника си. — Някой може ли да ме закара до американското посолство? След броени минути там ще има телефонно обаждане, на което бих искал да отговоря лично.