Даниъл Силва - Агентът

— А къде?

Сиймор не отговори, а се втренчи въпросително в лицето на Габриел.

— Какво е станало с теб, за бога?

— Дълга история.

— Винаги е дълга. Качвай се. Не разполагаме с много време.

петък, 16:15 ч.

Лимузината на Греъм Сиймор влезе в Уайтхол и след няколко секунди спря пред охраняваните врати на Даунинг Стрийт. Сиймор свали прозореца си и показа личната си карта на униформения служител от лондонската полиция, който стоеше на пост пред оградата. Полицаят я разгледа набързо, после даде знак на колегите си да отворят вратата. Ягуарът се придвижи около петдесетина метра и отново спря, този път пред най-известната врата на света.

Габриел слезе последен от лимузината и последва другите в преддверието. От дясната им страна имаше малка камина, а до нея — причудлив кожен стол с висока облегалка в стил Чипъндейл 33 33 Английски стил от XVIII в., за който са типични плавните линии и рококо орнаментите. — Б.пр. , върху който някога са седели портиери и пазачи. От лявата им страна имаше пътнически сандък, за който се смяташе, че е придружавал херцог Уелингтън в битката при Ватерло през 1815 година, и стенен часовник с махало на Бенсън от Уайтхейвън 34 34 Джон Бенсън е прочут английски майстор на часовници. — Б.пр. , чийто звън толкова дразнел Чърчил, че заповядал да блокират музикалния му механизъм. А в средата на преддверието, облечен в безупречно ушит костюм, стоеше красив чернокос мъж с бледа кожа и с прошарени слепоочия. Той се приближи до Габриел и предпазливо му подаде ръка. Дланта му беше студена.

— Добре дошли на Даунинг Стрийт — каза министър-председателят на Великобритания. — Благодаря, че се отзовахте толкова бързо.

— Моля да ме извините за неугледния външен вид, господин премиер. Последните няколко дни бяха много дълги.

— Чухме за злополуката ви в Дания. Изглежда, са ви измамили. Всички сме били измамени.

— Така е, господин премиер.

— Отнесохме се зле с вас след нападението в Хайд Парк, но фактът, че името и лицето ви се появиха във вестниците, ни даде възможност да спасим живота на Елизабет Холтън. Опасявам се, че се нуждаем от вашата помощ, господин Алон. Готов ли сте да чуете това, което имаме да ви кажем?

— Разбира се, господин премиер.

Министър-председателят се усмихна. „Изкуствена усмивка — рече си Габриел — и топла като декемврийски следобед“.

Те поеха по главното стълбище под портретите на бившите британски премиери.

— В архивите ни няма информация за други ваши посещения на Даунинг Стрийт, господин Алон. Така ли е наистина, или сте били тук и преди?

— За пръв път съм тук, господин премиер.

— Предполагам, че резиденцията на вашия министър-председател изглежда доста по-различно.

— Меко казано, сър. Нашите приемни зали са декорирани в стил ранен кибуц 35 35 Колективно селище в Израел, в което преобладава общата собственост. — Б.пр. .

— Срещата ще се състои в Бялата стая — каза министър-председателят. — Хенри Кембъл-Банерман 36 36 Министър-председател на Великобритания през периода 1905–1908 г., починал от сърдечен удар. — Б.пр. е починал в тази стая през 1908 година, но доколкото знам, никой не е умирал там в наши дни.

Минаха през високи двойни врати и влязоха в залата. Тежките розови завеси бяха спуснати и полилеят от уотърфордски кристал хвърляше мека светлина. Робърт Холтън седеше на един диван с раирана дамаска до лейди Елинор Маккензи, генерален директор на МИ5. Генералният директор на МИ6 крачеше из стаята, а комисарят на лондонската полиция стоеше настрана в един ъгъл и говореше тихо по мобилния си телефон.

След кратко представяне Габриел бе настанен в края на втория диван, под печалния поглед на една статуетка на Флорънс Найтингейл 37 37 Милосърдна сестра, лекувала британските войници по време на Кримската война; създава система за подготовка на медицински кадри във Великобритания и се смята за основателка на съвременната професия на медицинската сестра. — Б.пр. . В камината гореше буен огън. Поднесоха чай, до който никой не се докосна.

Министър-председателят се настани в креслото срещу камината и откри срещата. Говореше спокойно, сякаш обясняваше някаква отегчителна, но важна икономическа стъпка. По обяд лондонско време, съобщи той, посланик Холтън подал оставката си в Белия дом и предложил на терористите двадесет милиона долара откуп, за да освободят дъщеря му. Малко след четиринадесет часа лондонско време терористите се свързали с агента от ФБР в американското посолство, който води преговорите, и след като представили доказателство, че наистина държат Елизабет в плен, направили контра-предложение. Поискали тридесет милиона долара вместо двайсет. При условие че парите бъдат доставени според инструкциите им — без клопки и арести, — Елизабет щяла да бъде освободена двадесет и четири часа по-късно.