Даниъл Силва - Агентът

— Здравей, Ари.

— Какви ги вършиш?

— Как дойде толкова бързо?

— Излетях от „Бен Гурион“ тази сутрин, след като научих за подвизите ти в Дания. Възнамерявах да улесня преминаването ти през летище Хийтроу и да те върна вкъщи. Но когато се обадих в посолството, за да ги уведомя, че съм пристигнал, ми казаха, че току-що си напуснал Даунинг Стрийт.

— Опитах да се свържа с теб, но не ме оставиха нито за миг сам.

— Трябваше да се консултираш с нас, преди да се съгласиш на това!

— Нямаше време.

— Имаше предостатъчно време. Разговорът щеше да е много кратък. Щеше да помолиш за разрешение да се заемеш с тази мисия и аз щях да ти кажа „не“. Край на разговора. — Той смачка цигарата си и изгледа ядосано Габриел. — Но сега е късно да отхвърлиш това споразумение. Представяш ли си заглавията във вестниците? Прехвалената израелска разузнавателна служба се страхува да спаси американското момиче. Не ни остави друг избор, освен да продължим. Но ти искаше точно това, нали? Ти си едно малко манипулативно копеле.

— Имах добър учител.

Шамрон мушна нова цигара между устните си, отвори капачето на старата си запалка „Зипо“ и запали.

— Не казах нищо, когато реши да се върнеш в Амстердам, за да отвлечеш и разпиташ Ибрахим Фаваз. Замълчах си и когато отиде в Копенхаген и се опита да преговаряш със сина му. Ако се бях подчинил на първоначалния си инстинкт и те бях върнал вкъщи, нямаше да се стигне дотук. Нямаше право да приемаш тази задача, без да си получил разрешение от твоя началник и от твоя министър-председател. Ако беше някой друг, а не ти, щях да го подведа под отговорност и да го хвърля в Юдейската пустиня, за да изкупи вината си.

— Можеш да го направиш, когато се прибера вкъщи.

— Ще се прибереш в ковчег. Не е нужно да се самоубиваш само защото не искаш да станеш директор, Габриел. Ако не желаеш поста, просто го кажи.

— Не го искам.

— Знам, че не го мислиш наистина.

— Господи, от ден на ден звучиш все повече като еврейска майка 38 38 Нарицателно за майка, която се опитва да контролира отдавна порасналите си деца и отказва да приеме факта, че вече са възрастни хора. — Б.пр. .

— А ти ми показваш съвсем ясно, че не си готов за директор. Война се печели с измама 39 39 Мотото на израелските тайни служби, добило популярност чрез книгите на Виктор Островски, бивш агент на Мосад. — Б.пр. — това са нашите убеждения. Ние не сме шахиди , Габриел. Самоубийствените мисии са за „Хамас“ и останалите ислямистки психопати, които искат да ни унищожат. Ние се движим като сенки, удряме като светкавица и после изчезваме. Не искаме да бъдем момчета за всичко на богатите американци и със сигурност не се жертваме без основателна причина. Ти си част от елита. Ти си принц на едно много малко племе.

— И какво ще правим с Елизабет Холтън? Ще я оставим да умре?

— Ако това е единственият начин да сложим край на тази лудост, тогава отговорът е „да“.

— А ако беше твоята дъщеря, Ари? Ако беше Ронит?

— Тогава щях да сключа сделка със самия дявол, за да си я върна. Но нямаше да моля американците да го направят вместо мен. Синьо и бяло, Габриел. Синьо и бяло 40 40 Има се предвид израелското знаме, което е синьо и бяло. — Б.пр. . Ние вършим нещата заради себе си и не помагаме на другите да се справят с проблемите, които сами са си създали. Преди много време американците се обвързаха с диктаторските режими от Близкия изток, а сега потиснатите се бунтуват и си отмъщават на символите на американската власт. На единадесети септември бяха Световният търговски център и Пентагонът. Сега е невинната дъщеря на американския посланик в Лондон.

— А следващите сме ние .

— И ще се бием с тях — сами . — Шамрон се усмихна с отнесен поглед. — Спомням си едно момче, което през 1975-а си дойде вкъщи от Европа; момче, което изглеждаше с двайсет години по-старо от реалната си възраст. Момче, което не искаше нищо друго, освен да живее в сенките, нищо друго, освен да се бие и да убива. Какво се случи с това момче?

— Превърна се в мъж, Ари. И иска да сложи край на всичко това. Той няма да позволи онази жена да бъде убита, защото американците отказват да освободят един умиращ шейх от затвора.

— А готов ли е въпросният мъж да умре в името на тази кауза? — Той погледна към Киара. — Готов ли е да се откаже от живота си с тази красива жена, за да спаси някого, когото дори не познава?

— Повярвай ми, Ари. Аз не съм мъченик и единствените хора, които ще умрат, са терористите. Когато изгубихме Ибрахим, изгубихме единствения начин да участваме в конспирацията. Сега, като поискаха от мен да доставя парите, те ни отвориха отново вратата. И ние ще минем през нея заедно.