Даниъл Силва - Агентът

Третият му опит да свали дънките й не срещна съпротива. Кашмиреният пуловер ги последва с нейна помощ. Киара махна сама сутиена си и насочи ръцете му към гърдите си.

— Сприятеляването между оперативни агенти е строго забранено — каза му, докато се целуваха.

— Да, знам.

— От теб ще излезе ужасен шеф.

Той се канеше да възрази, когато синята лампичка на телефона му замига. Габриел посегна към слушалката, но Киара хвана ръката му.

— А ако е мемунехът ? — попита я той.

Тя се претърколи върху него.

— Сега аз съм мемунехът .

Киара притисна устните си към неговите. Лампичката на телефона продължи да примигва.

— Ожени се за мен — каза му тя.

— Ще го направя.

— Сега, Габриел. Ожени се за мен сега.

— Добре.

— Не умирай утре вечер.

— Няма да умирам.

— Обещай ми.

— Обещавам.

събота, 7:15 ч.

Габриел се събуди внезапно с чувството, че е спал цяла вечност. Погледна будилника, после Киара. Тя лежеше до него, омотана в одеялата, като гръцка статуя, рухнала от пиедестала си. Той се измъкна тихо от леглото и пусна новините по радиото, докато правеше кафе. Според Би Би Си нямаше отговор на предложението на посланик Холтън за откуп и съдбата на изчезналата му дъщеря все още бе неизвестна. Лондончани бяха предупредени да очакват засилена охрана по главните търговски улици на града, в метрото и по железопътните гари. Алон се успокои от прогнозата за времето — лек дъжд с временно проясняване.

Той изпи първата си чаша кафе, после прекара необичайно дълго време под душа. Раните по лицето му правеха бръсненето невъзможно. Освен това няколкодневната брада му харесваше. Когато се върна в спалнята, Киара се размърда. Притегли го сънено в леглото и се любиха за последен път.

В девет без десет излязоха заедно от апартамента и яхнаха мотоциклета й. Очакваният дъжд още не бе завалял, освен това не се забелязваха тълпи от минувачи, обхванати от треската на предколедното пазаруване. Те профучаха по Бейзуотър Роуд към Нотинг Хил, после продължиха по Кенсингтън Чърч Стрийт към Олд Корт Плейс. На улицата пред посолството имаше малка група протестиращи, които започнаха да развяват израелски знамена с нарисувани по тях свастики и да крещят нещо за евреи и нацисти, когато Габриел и Киара минаха през отворената порта и влязоха в сградата.

Останалите членове на екипа вече бяха пристигнали. Събрани в голямата зала за съвещания, те приличаха на бежанци, пострадали от природно бедствие. Освен хората на Алон, присъстваха всички служители на посолството и представители на няколко европейски посолства. Узи Навот бе пристигнал през нощта и бе довел със себе си още половин дузина агенти. Габриел си даде сметка, че това ще е най-голямата и най-важна операция на Службата, провеждана на европейска земя, а все още нямаха представа как ще се развие тя.

Той седна на заседателната маса до Шамрон, който беше облечен в традиционните си жълто-кафяви панталони и коженото пилотско яке. Спогледаха се мълчаливо, после Ари се изправи и откри събранието.

— В осем часа тази вечер Габриел ще влезе в ада — каза той. — Нашата задача е да се уверим, че ще излезе жив от него. Искам идеи. Всяка идея, Колкото и налудничава да е, ще бъде обсъдена.

Шамрон седна отново на мястото си и даде знак за начало на дебатите. Всички присъстващи започнаха да говорят едновременно. Габриел отметна глава и избухна в смях. Беше хубаво отново да е у дома.

Заседаваха цяла сутрин, направиха почивка за обяд, после продължиха. В 17:30 часа Габриел дръпна Киара в един празен офис и я целуна за последен път. След това се измъкна сам от посолството, за да избегне някоя неловка сцена с Шамрон, и тръгна по улиците на Кенсингтън към Мейфеър. Докато пресичаше Хайд Парк, спря за кратко на мястото, където в утрото на нападението беше намерил трупа на Крис Пети, шефа на службата за дипломатическа сигурност към американското посолство. Няколко метра по-нататък се виждаше купчинка от повехнали цветя и неугледна картонена табела в знак на почит към загиналите американци. А на мястото, на което Самир ал Масри беше умрял в ръцете на Алон, имаше втори мемориален знак, посветен на „мъчениците от Хайд Парк“, както бяха станали известни терористите сред поддръжниците им в Лондон. „Ето го предстоящия сблъсък на цивилизациите — помисли си той, — разиграл се на няколко квадратни метра от един лондонски парк“.