Даниъл Силва - Агентът

— Грешиш, Ейдриън.

— Имаш ли друго обяснение?

— Ще се опита да спаси дъщеря си, като преговаря директно с похитителите.

Картър грабна отново телефона и бързо набра някакъв номер. Габриел се облегна назад на седалката си и затвори очи. Главата му започна да пулсира. „Предпремиера на предстоящите атракции“ — помисли си той.

петък, 14:17 ч.

Зад ъгъла до института имаше малък интернет клуб, в който предлагаха сносно кафе, прилични пасти и още по-хубава джаз музика. Юсуф Рамадан си поръча кафе със сметана и плати за трийсетминутен достъп до интернет, после се настани пред един свободен компютър до прозореца, гледащ към улицата. Написа адреса на уебсайта на Би Би Си и прочете новините от Лондон, където Робърт Холтън току-що бе подал оставка и бе предложил двайсет милиона долара срещу освобождаването на дъщеря си. Новината, изглежда, бе шокирала Би Би Си, но не изненада ни най-малко египетския терорист, известен като Сфинкса. Перфектно проведената операция в Дания несъмнено беше пречупила волята на посланика да се съпротивлява. Сега той бе решил да вземе нещата в свои ръце — нещо, което Юсуф Рамадан бе очаквал от самото начало. Робърт Холтън беше милиардер от Колорадо, а милионерите от Колорадо не позволяваха дъщерите им да бъдат принесени в жертва на олтара на американската външна политика.

Рамадан изгледа кратък клип от пресконференцията, организирана от посланика в Уинфийлд Хаус, после посети уебсайтовете на „Телеграф“, „Таймс“ и „Гардиън“, за да прочете какво пишат по темата. Накрая, когато му оставаха десет минути от платеното интернет време, написа адреса на ислямски уебсайт в Карачи 30 30 Град в Южен Пакистан. — Б.пр. . Администраторът на сайта беше член на „Мечът на Аллах“, но съдържанието му бе толкова невинно, че американските и европейските служби по сигурността никога не му бяха обръщали внимание. Юсуф влезе в един чатрум 31 31 Виртуална „стая“ за разговори. — Б.пр. под името Дезмонд826. Кинкикемъл324го очакваше там. Рамадан написа:

Мисля, че „Мечът на Аллах“ трябва да приеме сделката. Но трябва да поиска повече пари. Все пак посланикът е милиардер.

Кинкикемъл324:Колко повече?

Дезмонд826:Тридесет милиона би било добре.

Кинкикемъл324:Смятам, че ционистите също трябва да си платят.

Дезмонд826: Максималната цена, която обсъдихме по време на последния ни разговор.

Кинкикемъл324:Ще бъде сторено в името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния.

Дезмонд826:Господаря на Съдния ден.

Кинкикемъл324:Покажи ни правия път.

Дезмонд826:Нека мирът да е с теб, КК.

Кинкикемъл324:Чао, Дез.

Юсуф излезе от чатрума и допи кафето си със сметана. По стереоуредбата звучеше „Скъпи мой Руби“ на Колтрейн и Монк 32 32 Джон Колтрейн (американски саксофонист) и Телониъс Монк (американски джаз пианист). — Б.пр. . „Жалко, че не всички американци са толкова възвишени — помисли си той. — Светът щеше да бъде едно много по-добро място“.

Лондон, петък, 14:10 ч.

Първото обаждане се получи на телефонния номератор в посолството, преди посланик Холтън да е излязъл през вратата на Уинфийлд Хаус. Джон О’Донъл, шеф на групата за преговори при освобождаване на заложници към ФБР, когото бяха предупредили за събитието едва пет минути преди да започне изявлението, беше разделил набързо членовете на оперативния център на два екипа: единият трябваше да се справя с явните шарлатани и криминалните случаи, а другият — да следи внимателно всяко обаждане, което изглеждаше поне малко истинско. Самият О’Донъл прехвърляше обажданията към съответния екип. Правеше го след кратък разговор, който обикновено продължаваше трийсет секунди или по-малко. Инстинктът му подсказваше, че нито един от хората, с които бе говорил до момента, не е истинският похитител, независимо от факта, че бе прехвърлил част от обажданията на втория екип за допълнителна проверка. Но той не сподели опасенията си с никого от изтощените мъже и жени, събрани около него в сутерена на посолството.

Два часа след появата на Робърт Холтън пред камерите Джон се свърза с номератора по друга линия.

— Колко обаждания са в режим на изчакване?

— Трийсет и осем — отговори телефонистът. — Момент… станаха четиридесет и две… четиридесет и четири… четиридесет и седем. Мисля, че ме разбирате.