Даниъл Силва - Агентът

— Възнамерявам да опитам нещо отчаяно — уведоми го Холтън. — Искам да знам дали мога да разчитам на вас и на вашите власти, за да го осъществя.

Разговорът, който последва, беше кратък — по-късно, по време на официалното разследване, щяха да обърнат голямо внимание на факта, че е продължил само шест минути — и приключи с обещанието на министър-председателя, че полицията и разузнавателните служби на Великобритания ще направят всичко необходимо, за да помогнат на Холтън. Робърт му благодари, после набра един номер в собственото си посолство. Отсреща вдигна заместник-пресаташето Стивън Барнс. Неговият шеф — Джак Хамънд, беше убит в Хайд Парк в утрото на похищението на Елизабет. Барнс бе получил нещо като повишение и се беше справил умело с ролята на главен говорител на посолството по време на кризата.

— Трябва да направя изявление за медиите, Стив. Бих искал да го направя тук, в Уинфийлд Хаус, вместо в посолството. Изявлението е много важно. Телевизиите трябва да знаят, че е важно да го излъчат на живо и без съкращения, особено европейските телевизии и арабските сателитни канали.

— Кога?

— Да речем, по обяд. Можеш ли да уредиш всичко дотогава?

— Няма проблеми — отговори Барнс. — Искаш ли да ти подготвя чернова?

— Не, ще се справя и без текст. Нужно е обаче да подготвиш почвата.

— В смисъл?

— Имаш ли контакти с „Ал Джазира“?

Барнс каза, че има. Бил водил шефа на лондонския клон няколко пъти на обяд в напразен опит да накара телевизията да спре да излъчва пропагандните съобщения на Ал Кайда.

— Обади се на приятеля си. Намекни му, че смятам да направя предложение на похитителите.

— Какво?

— Предложение, което не могат да откажат.

— Има ли нещо друго, което трябва да знам, господин посланик?

— Оттеглям се от поста си, Стив. Можеш да ме наричаш Боб.

— Добре, господин посланик.

Холтън затвори телефона, после стана и тръгна към спалнята си, за да си вземе душ и да се преоблече. Вече не беше посланик Робърт Холтън, съкрушеният и отчаян американски дипломат, който нямаше друг избор, освен да гледа как дъщеря му умира. Сега отново беше Робърт Карлайл Холтън, мултимилиардер и човек, който качва и сваля от пост президенти, и щеше да си върне Елизабет — дори това да му костваше и последното пени.

петък, 12:15 ч.

— Каретата ви пристигна, господин Алон.

Ларс Мортенсен вдигна ръка и посочи схлупеното сиво небе. Габриел погледна нагоре и видя един „Гълфстрийм-5“ да се спуска бавно в края на пистата на летището в Олборг. Лекото движение накара главата му отново да запулсира. Бяха необходими осемнайсет шева, направени от един сънен лекар в Скаген, за да се затворят трите рани на скалпа му. Лицето му беше изпъстрено с малки разрези, причинени от експлодиралото блиндирано предно стъкло на колата. Някак си бе успял да затвори очи в момента на взрива, въпреки че не си спомняше да го е правил.

Следващите събития от онази вечер обаче си спомняше кристално ясно. Принуден от похитителите да изхвърли телефона си на остров Фюн, той бе изминал пет километра с пострадалото ауди със счупено предно стъкло, докато намери обществен телефон. Беше се обадил на Картър и Мортенсен от паркинга пред малък супермаркет в покрайнините на Скаген и им бе разказал за случилото се с подходящи за необезопасена линия думи. После се бе върнал с колата при дюните и бе наблюдавал как вилата бавно изгаря до основи. Двайсет минути по-късно беше чул далечния вой на сирени и бе видял как първите полицаи и пожарникари се запътват изумени към местопрестъплението. Един униформен полицай го бе засипан с въпроси, докато медиците се опитваха да попият кръвта от лицето му. „Говорете с Ларс Мортенсен от разузнавателната служба — беше му казал Габриел. — Той ще ви обясни всичко“.

— Сигурен ли сте за броя на труповете във вилата? — попита сега той Мортенсен.

— Питате ме за десети път.

— Отговорете ми отново.

— Бяха само три — на двамата терористи и стареца. Никакви следи от Елизабет Холтън. — Ларс помълча, докато изчакваше самолетът да се приземи на пистата и да профучи край тях със затихващ рев на двигателите. — Не е точно като историята за Аврам и Исак в Библията. Още не мога да повярвам, че той е организирал убийството на баща си.

— Това е версията на Ал Кайда — рече Габриел. — Убий всеки, който дръзне да ти се противопостави, дори да е от твоята кръв и плът.

Самолетът беше стигнал края на пистата и сега обръщаше към мястото, където го очакваха двамата мъже.