Даниъл Силва - Агентът

Още по предпазливия му поздрав Холтън разбра, че новините от Дания не са тези, за които се бе молил, и въпреки това се оказа неподготвен за онова, което последва. Габриел Алон и египетският му помощник били отведени от Копенхаген в най-северната точка на Дания, каза му Мансфийлд. Имало някакъв инцидент в уединена вила край Северно море, подробностите около който все още били неясни. Имало експлозия. Загинали най-малко трима души. Преди пристигането на подкрепление, в това число екип от датски съдебни медици, било невъзможно да се каже дали Елизабет е сред убитите.

Остатъка от нощта Робърт Холтън прекара в нов ад. Сайръс Мансфийлд му звънеше с вбесяваща упоритост всеки път, когато изникнеше нещо ново, колкото и да бе маловажно. Както в повечето подобни ситуации, голяма част от информацията бе противоречива и впоследствие се оказваше невярна. Първо му каза, че в къщата са намерени три трупа, а половин час по-късно го информира, че са четири. Имало доказателства, че Елизабет е била в Дания, заяви Мансфийлд. Спекулирало се, че може още да е там. Имало престрелка. Алон бил ранен смъртоносно. Алон бил убит.

Най-накрая, в 7:05 лондонско време, когато сивото утро се възцари над Риджънтс Парк, президентът се обади на Робърт и му съобщи, че датските пожарникари са открили само три тела в овъглените останки на вилата. Според изявление на Габриел Алон, който се оказа само ранен, телата били на двама терористи — един мъж и една жена — и на египтянина Ибрахим Фаваз. Съветът по национална сигурност, ФБР, ЦРУ и Министерството на вътрешните работи смятали, че Елизабет е жива, и опитите да я спасят щели да продължат до изтичането на крайния срок, та даже и след това. Холтън затвори телефона и падна на колене в отчаяна благодарствена молитва. После влезе със залитане в банята, защото му се гадеше.

Остана отпуснат върху студения мраморен под в продължение на няколко минути. Тялото му бе парализирано от болка и скръб. Къде си, Робърт Холтън ? — помисли си той. Къде беше предприемчивият бизнесмен, който бе превърнал малката нефтена компания в световен енергиен конгломерат? Къде беше мъжът, който заради дъщеря си бе понесъл стоически загубата на обичната си съпруга? Къде беше мъжът, който — противно на всички очаквания — бе успял да вкара най-добрия си приятел в Белия дом? „Няма го“ — каза си Робърт. Беше похитен от терористите заедно с Елизабет.

Изправи се и изми устата си на мивката, после излезе от банята и се върна в кабинета си. Беше петък сутрин. До падането на нощта дъщеря му щеше да е мъртва. Робърт Карлайл Холтън, милиардер и човек, който разполагаше с властта да качва и сваля от пост президенти, бе наблюдавал безпомощно как обединените сили на американските разузнавателни, дипломатически и полицейски служби, съвместно с колегите им от Европа и Близкия изток, търсят напразно дъщеря му. Беше бездействал и бе слушал празните им уверения, че накрая Елизабет ще му бъде върната жива. Но вече нямаше да бездейства. Щеше да използва единственото оръжие, с което разполагаше — оръжие, което дори фанатиците признаваха. Действието, което щеше да предприеме, граничеше с държавна измяна, защото, ако се увенчаеше с успех, Холтън щеше да е осигурил на терористите оръжие, което по-късно биха могли да използват срещу Съединените щати и съюзниците им. Но ако измяната бе необходима, за да спаси дъщеря си, то Робърт Холтън беше готов да стане предател.

Той отиде спокойно до бюрото си и седна пред компютъра, представяйки си за момент, че вече не е безпомощен и сразен от скръб баща, а онзи решителен и уверен в себе си президент на компания и магнат. Щом щракна с мишката, на екрана се появи едно писмо. Холтън го бе съчинил през първата седмица на кризата и го бе запазил за момент като този. Очите му се плъзнаха по сухия текст: Поради настоящите обстоятелства… неспособен да продължа ролята си на ваш посланик в Лондон… чест и удоволствие да служа… Робърт Карлайл Холтън … Добави днешната дата, щракна върху иконата „разпечатай“ и изчака писмото да се плъзне върху бюрото му. После се подписа и го сложи във факс апарата. Нямаше да го изпрати веднага. Преди това президентът на компанията трябваше да свърши още няколко неща.

Взе телефона и набра местен лондонски номер. Той принадлежеше на Даунинг Стрийт 10 — официалната резиденция на британския министър-председател, и обаждането му бе прието веднага от началника на кабинета Оливър Гибънс. Холтън и Гибънс бяха разговаряли няколко пъти през последните две седмици и нямаше нужда от формалности. Робърт каза, че трябва да говори спешно с министър-председателя, Оливър му отговори, че той е на работна закуска и ще бъде свободен след двайсет минути. Но очевидно срещата приключи по-скоро от очакваното, защото дванайсет минути по-късно министър-председателят му върна обаждането.