Даниъл Силва - Агентът

четвъртък, 20:35 ч.

Светлините на моста Сторебелт, втория по дължина висящ мост в света, се простираха като двуредно перлено колие над пролива между датските острови Шелланд и Фюн. Като пое по дългата източна рампа, Габриел погледна часовника на таблото на колата. Пътуването от Копенхаген дотук трябваше да трае не повече от два часа, но заради все по-засилващата се буря бе продължило почти четири. Той впери отново очи в пътя и хвана здраво с две ръце волана. Мостът се люлееше под напора на силния вятър. Ибрахим пак попита дали времето наистина е добър знак. Алон отговори, че се надява, че той умее да плува.

Отне им двайсет минути да преминат дългия над хиляда и шестстотин метра мост. От другата му страна, на брега на остров Фюн, имаше малка железопътна гара, която сякаш се бе снишила, за да устои на бурята. На километър и половина от гарата видяха бензиностанция и кафене. Габриел напълни резервоара на аудито, после паркира пред заведението и влезе в него, последван от Ибрахим. Кафенето бе ярко осветено, елегантно обзаведено и безупречно чисто. В предното помещение имаше добре зареден магазин и закусвалня, задното бе пригодено за чакалня и бе пълно със закъсали пътници. Разговорите бяха оживени и ако се съди по големия брой празни бирени бутилки по светлите дървени маси, явно бе паднало голямо пиене.

Купиха си сандвичи с яйца и горещ чай в закусвалнята и седнаха на празна маса близо до прозореца. Ибрахим се хранеше мълчаливо, а Габриел отпиваше от чая си и гледаше колата отвън. Изминаха трийсет минути, преди мобилният телефон най-сетне да иззвъни. Алон го доближи до ухото си, слуша мълчаливо и после прекъсна връзката.

— Изчакай тук — каза на спътника си.

Отби се за кратко в мъжката тоалетна, където напъха беретата и телефона си в кошчето за боклук, след това влезе в магазина и купи голяма пътна карта на Дания и пътеводител на английски език. Когато се върна в закусвалнята, Фаваз тъкмо разопаковаше недокоснатия сандвич на Габриел. Алон кимна към вратата. Ибрахим мушна сандвича в джоба на палтото си и го последва навън.

— Ето го — каза старият Фаваз. — Линдхолм Хойе.

Той се бе навел над пътеводителя и се взираше в него на светлината от плафониерата. Габриел не отделяше очи от пътя.

— Какво пише?

— Това е старо викингско селище и гробище. В продължение на векове е останало заровено под дебел слой пясък. Било разкрито едва през 1952 година. Според пътеводителя, в него има повече от няколкостотин гроба и останки от няколко викингски къщи.

— Къде се намира?

Ибрахим отново погледна в книгата, после определи местоположението на селището върху пътната карта.

— Северен Ютланд — отговори той. — Всъщност в най-северната част на Ютланд.

— Как да стигна дотам?

— Тръгваш по шосе Е-20 през Фюн, после се насочваш на север по шосе Е-45. Линдхолм е точно след Олборг. Тук пише, че мястото се открива лесно. Просто следвай табелите.

— Аз не виждам пътя, камо ли табелите.

— Там ли ще оставят жената?

Габриел поклати отрицателно глава:

— Не, още инструкции. Този път ще бъдат писмени. Казаха, че ще бъдат в руините на викингска къща, в най-отдалечения от входа на музея ъгъл. — Погледна Фаваз. — Този път не беше Ишак. Беше някой друг.

— Египтянин ли?

— Звучеше като такъв, но все пак не съм експерт.

— Хайде, моля те — рече Ибрахим. — Защо те накараха да хвърлиш телефона си?

— За да няма повече никакви електронни комуникации.

Фаваз сведе очи към картата.

— Има доста път до Линдхолм.

— Два часа при идеално време. А при това… най-малко четири.

Ибрахим погледна часовника.

— Това означава, че ще стигнем в петък сутрин, ако имаме късмет.

— Да — съгласи се Алон. — Той неумолимо ни приближава към крайния срок.

— Кой? Ишак?

„Уместен въпрос — помисли си Габриел. — Ишак ли е? Или Сфинкса?“

Отне им четири часа и половина, докато стигнат Линдхолм, и точно както се бе опасявал Габриел, уверенията в пътеводителя, че гробището се открива лесно, се оказаха неверни. В продължение на двайсет минути той обикаля в кръг в квартал от еднакви тухлени къщи, преди най-сетне да съзре табела с големината на пощенска картичка, която бе пропуснал при трите си обиколки. Тя естествено бе покрита със сняг и Алон трябваше да слезе от аудито и да избърше снежинките, за да научи, че за да стигне до историческата забележителност, първо трябва да се изкачи по един висок хълм. Колата издържа на изпитанието само с едно поднасяне и две минути по-късно Габриел влезе в паркинг, заобиколен от високи борове. Той изгаси мотора и поседя неподвижно около минута — ушите му бучаха от преумората от шофирането, — преди да отвори вратата и да стъпи в снега. Ибрахим си остана на мястото.