Даниъл Силва - Агентът

— Искат да се върнем по същия път и да отидем до колата — каза той, докато вървяха през площада.

— И после какво?

— Не казаха.

— Какво ще правим?

— Това, което ни наредиха.

— Те знаят ли какво вършат?

Габриел кимна. Много добре знаеха какво вършат.

Аудито бе там, където го бяха оставили, но сега бе покрито с фин слой прясно навалял сняг. Сара стоеше сама до витрината на близкото кафене. Баретата на главата й беше леко килната наляво, което означаваше, че колата не е пипана в тяхно отсъствие. Въпреки това, Габриел изпусна ключовете си на бетонната настилка и бързо огледа шасито, преди да отвори вратата и да се качи вътре. Телефонът иззвъня веднага щом Ибрахим се настани до него. Алон изслуша инструкциите, прекъсна връзката и запали мотора. Още веднъж погледна към витрината на кафенето и видя, че Сара е вдигнала ръка. Уплаши се, че му маха за сбогом в явно нарушение на всички правила на занаята, но след няколко секунди се появи сервитьор и й подаде сметката. Тя сложи няколко банкноти на масата и се изправи. Габриел включи на скорост и потегли. Не бързай — беше казал Ишак. — Очаква ни дълга нощ .

Бележката се появи под вратата й. Тя спусна окованите си крака на пода и бавно се затътри към нея. Каин, когото разпозна по миризмата, стоеше от външната страна на вратата и чакаше отговора й. В бележката пишеше: „Искаш ли храна?“.

— Да — каза тя тихо с равен тон. После — като примерен затворник, отново легна на походното легло и зачака да влезе.

Чу звука от превъртащия се в ключалката ключ, последван от скърцането на пантите. Тази врата беше по-шумна от вратата на предишната й килия и звуците й лазеха по нервите. Каин постави храната в долния край на леглото й и бързо се оттегли. Елизабет седна и внимателно огледа яденето: малко парче франзела, бучка сирене с неизвестен произход, шише с минерална вода и шоколад, защото се бе държала добре.

Тя излапа храната и изпи водата. После, когато бе сигурна, че никой не гледа през шпионката, бръкна с пръст в гърлото си и повърна храната на пода. Две минути по-късно Каин се втурна вътре и я изгледа ядосано. Тя се бе наметнала с одеялото и трепереше неконтролируемо.

— Кетаминът — прошепна Елизабет. — Убивате ме с кетамин.

Авел донесе кофа с вода и парцал и я накара да измие повръщаното. Каин се появи отново едва след като килията й бе почистена от нечистите женски екскрети. Той застана колкото се може по-далеч от нея, сякаш се страхуваше, че ще прихване от болестта, която я мъчеше, и с отсечен жест я подкани да обясни неразположението си.

— Идиопатична пароксизмална вентрикуларна тахикардия. — Тя замълча за момент и направи серия бързи вдишвания. — Малко високопарен начин да ви кажа, че страдам от аритмия на сърдечните камери. Изглежда, че аритмията се е повлияла от инжектирането на кетамин. Пулсът ми е опасно ускорен, а кръвното ми налягане е изключително ниско, което предизвиква повръщането и студените тръпки. Ако ми сложите още една инжекция с кетамин, можете да ме убиете.

Той остана неподвижен за момент, като я гледаше през отворите на маскировъчната шапка, после се оттегли. След минути — около двайсет, предположи тя, но не беше сигурна — Каин се върна и й подаде бележка, написана на машина.

Поради причини, които не можем да ти обясним, тази вечер се налага да те преместим. Ако по това време си в съзнание, ще ти бъде изключително дискомфортно. Искаш ли кетамин, или предпочиташ да си будна, докато те местим?

— Никакъв кетамин повече — каза тя тихо. — Ще го направя в будно състояние.

Той я погледна, сякаш бе направила грешен избор, после й подаде втора бележка.

Ако викаш или вдигнеш какъвто и да е шум, ще те убием и ще те изхвърлим край пътя.

— Разбрах — кимна Елизабет.

Каин взе двете бележки и излезе от килията й. Тя се просна на кушетката и се загледа в ослепителната бяла светлина. Бяха минали само няколко минути от бунта й, но вече бе успяла да се сдобие с две малки късчета информация. Щяха да я местят с кола през нощта.

Следващото им влизане в килията не беше предшествано от бележка. Увиха я бързо с вълненото й одеяло и го стегнаха като пашкул около тялото й с дебела връв. Натикаха в ушите й гумени тапи, запушиха устата й и сложиха превръзка на очите й. Почти лишена от сетивата си, с изключение на осезанието и обонянието, Елизабет почувства как двамата вдигнаха тялото й и я пренесоха на кратко разстояние. Сандъкът, в който я натикаха, бе толкова тесен, че стените му притискаха ханша и раменете й. Усети мириса на шперплат и туткал, както и остатъчна миризма на риба. Капакът, който сложиха отгоре, бе така близо, че почти докосваше върха на носа й, а после го заковаха набързо с няколко пирона. Искаше й се да изпищи. Но не го направи. Искаше й се да заплаче за майка си. Вместо това се помоли мислено и си припомни слабия мъж с прошарени слепоочия, който се бе опитал да я спаси в Хайд Парк. Няма да се покоря — каза си Елизабет. — Няма да се предам .