Даниъл Силва - Агентът

— Този е резервен. — Той скочи от стола и избърса прашните си ръце в крачолите на панталона. — Основният микрофон е тук долу. — Мордекай потупа плота на масата. — Сложи Ибрахим на този стол. Така микрофонът няма да пропусне нищо от думите му.

— А какво стана със сигурната връзка?

— Тя е горе и е включена. Ще изпращам сигнала на булевард „Цар Саул“, а те ще го препращат в Лангли. Предвид това, което научихме от американците, тази вечер ти си най-търсеният в града.

Мордекай излезе от стаята и затвори вратата зад себе си. Сара огледа празните стени.

— Това място със сигурност има интересна история — подхвърли тя.

— Преди Втората световна война то е било собственост на еврейското семейство Розентал — обясни Габриел. — По време на войната къщата била експроприирана от един есесовски офицер и семейството било депортирано в Аушвиц. Дъщерята оцеляла и си изискала имота, но през петдесетте години се отказала да стои тук и емигрирала в Израел. Не било много приятно да си евреин в Германия през онези години.

— А къщата?

— Не я продала. Когато Шамрон откри, че все още я притежава, убеди я да ни позволи да я използваме. Той винаги намира начин да скъта нещо за черни дни: къщи, паспорти, хора. Използвахме я като безопасна квартира и организационен пункт по време на операцията „Божи гняв“. Двамата с Ели прекарахме тук дълги нощи — някои добри, други не толкова.

Сара седна на стола, който скоро щеше да бъде зает от Ибрахим Фаваз, и сложи ръце на масата.

— Какво ще се случи тук тази нощ? — попита тя.

— Това зависи изцяло от Ибрахим. Ако той ни сътрудничи и ми каже истината, нещата ще минат много гладко. Ако не го направи… — Габриел сви рамене. — Яков е един от най-умелите специалисти по провеждането на разпити в Шабак. Знае как да говори с хора, които не се страхуват от смъртта. Възможно е нещата да загрубеят.

— До каква степен?

— Питаш ме дали ще го измъчваме?

— Точно това питам.

— Целта ми тази нощ е да спечеля съюзник, Сара, а човек не печели съюзници с тояги и юмруци.

— А какво ще стане, ако Фаваз не пожелае да ти стане съюзник?

— Тогава той скоро ще се озове на място, където хората не се свенят да използват изключително жестоки методи, за да изтръгнат информация. Но да се надяваме, че няма да се стигне до това… заради всички нас.

— Не одобряваш ли мъченията?

— Ще ми се да можех да кажа, че не вършат работа, но не е така. Оказаният от опитни професионалисти физически и психически натиск над заловени терористи често довежда до получаването на информация, която спасява живота на много хора. Но какво коства на хората и тайните служби, които се занимават с това? Много, за съжаление. То ни поставя в лагера на египтяните, йорданците, саудитците и всички други арабски тайни полицейски структури, които измъчват противниците си. И в крайна сметка нанася вреда на нашата кауза, защото превръща вярващите във фанатици.

— Осъждаш мъченията, но нямаш угризения относно убийството?

— Нямам угризения ли? — Той бавно поклати глава. — Убийството също си взема своята дан, но се опасявам, че то е единственото ни средство. Трябва да убиваме чудовищата, преди те да убият нас. И не с изпращането на военна сила, както вие, американците, обичате да казвате, защото това носи на терористите нова морална победа. Убийството трябва да става в мрака, когато никой не може да го види. Трябва да ги преследваме безмилостно. Трябва да ги тероризираме. — Пак я погледна. — Добре дошла в нашата война, Сара. Сега вече си истински обитател на нощта.

— Благодарение на теб вече няколко месеца съм такъв обитател.

На вратата се почука. Беше Яков.

— Мисля, че е готов да говори.

— Сигурен ли си?

Яков кимна утвърдително.

— Дай му още десет минути — каза Габриел. — После го доведи при мен.

Те го качиха внимателно по стълбите и го сложиха — все така със завързани очи и оковани зад гърба ръце — на определения стол. Той не протестира, не поиска нищо и не показа никакви признаци на страх. В действителност Ибрахим се стори на Габриел като мъченик, който героично очаква брадвата на палача да се стовари върху него. В мазето беше тъмно, но сега, в осветената стая, той видя, че кожата му е покрита с тъмни петна. Като изчака да изтекат няколко минути, Алон се пресегна през масата и свали превръзката. Египтянинът премигна пред внезапната светлина, после бавно отвори очи и го изгледа злобно.

— Къде съм?

— Изпаднал си в голяма беда.