Даниъл Силва - Агентът

— По-тънък от паяжина и по-остър от меч — отговори Габриел. — Праведните го преминават бързо и биват възнаградени, но грешниците не успяват и падат в огнената геена.

Ибрахим вдигна поглед от папката, видимо впечатлен от познанията му за исляма.

— Аз съм един от малцината нещастници, които в действителност са видели Моста над джаханнам — каза той. — Трябваше да го извървя в онази октомврийска нощ на 1981 година и за съжаление изгубих равновесие.

Алон свали белезниците на Ибрахим и му каза да продължи разказа си.

Бил отведен в килия и бит безмилостно в продължение на дванайсет часа. Когато побоят най-сетне свършил, бил довлечен в стаята за разпит и изправен пред висш офицер от службата за сигурност, който му заповядал да разкрие всичко, което знае, за подготвените ислямистки терористични операции в района на Ел Миня. Той отговорил честно на въпроса — нищо не знаел за планирани атентати — и незабавно бил върнат в килията, където го били отново и отново няколко дни. Пак бил отведен пред висшия офицер и отново отрекъл да знае нещо за бъдещи нападения. Този път офицерът го завел в друга килия, където една девойка — гола и в безсъзнание — висяла, завързана за ръцете, на кука на тавана. Тя била бита с пръчки и рязана на ивици с бръснач, а лицето й било обезобразено от отоците и кръвта. Отнело му известно време, докато осъзнае, че това е собствената му дъщеря — Джихан.

— Те я свестиха, като й плиснаха няколко кофи студена вода — продължи Фаваз. — Тя ме погледна и в първия момент също не можа да ме познае. Офицерът я шиба диво с камшик няколко минути, след това другите я свалиха от куката и я изнасилиха пред мен. Дъщеря ми ме гледаше, докато тези зверове я малтретираха. Умоляваше ме да й помогна. „Моля те, татко! — повтаряше тя. — Кажи им каквото искат да знаят“. Но аз не можех да ги спра. Нямах какво да им кажа.

Ибрахим силно затрепери.

— Може ли сега да си получа дрехите?

— Продължавай да говориш.

Той потъна в продължително мълчание. За момент Габриел се притесни, че го е загубил, но накрая, след още едно силно потръпване, Фаваз отново заговори:

— Затвориха ме в съседната килия, така че да чувам виковете на дъщеря ми през цялата дълга нощ. Когато за трети път ме заведоха пред офицера от службата за сигурност, му казах всичко, което успях да измисля, за да облекча страданията на детето си. Дадох му трохи от масата си, но тогава това бе всичко, което можех да му дам. Казах му имената на други членове на „Мечът на Аллах“, адресите на апартаменти, където се бяхме срещали. Дадох му имената на студенти от университета, които смятах, че може да са замесени в радикални действия. Казах му каквото искаше да чуе, макар да знаех, че осъждам невинни приятели и колеги на същите мъки, които бях понесъл. Той изглеждаше доволен от признанието ми. Въпреки това, отново ме биха през нощта. След като свършиха, те ме захвърлиха в една килия и ме оставиха да умра. За първи път не бях сам. Там имаше и друг затворник.

— Позна ли го? — попита Алон.

— Накрая — да.

— Кой беше той?

— Шейх Абдула. Той ми цитираше думите на Пророка: „Осланяй се на Бога. Не се предавай“. Облекчаваше болката от раните ми и се молеше за мен през следващите два дни. Днес съм жив благодарение на него.

— А дъщеря ти?

Ибрахим погледна към часовника на Габриел.

— Колко време ми остава, преди да бъда предаден на американците?

Алон свали часовника си и го мушна в джоба на якето си.

— Може ли да ми върнете дрехите сега?

Габриел се наклони назад със стола си и чукна два пъти на вратата.

Същата ярка луна, която осветяваше полята в Северна Германия, тази вечер се виждаше в небето и над норфъкския бряг, докато Марсия Кромуел — тридесет и шест годишна неомъжена жена — вървеше по пясъчната пътека към плажа в Уолкот, следвана по петите от своя спрингер шпаньол. В този момент не я занимаваха въпроси за аморалността на мъченията или съдбата на изчезналата американка. Последният й любовник току-що й бе съобщил, че след дълго обмисляне е решил да остане при жена си и децата си. Марсия Кромуел, постоянна жителка на Норфък, бе решила да се справи с болката по същия начин, по който се бе справяла с всички неприятности досега: като направи дълга нощна разходка край Северно море.

В края на пътеката плажът внезапно се ширна пред нея — равен и сякаш безкраен в тъмнината, с носени от вятъра вълни, които оставяха фосфоресциращи дъги от пяна върху твърдия крайбрежен пясък. Обикновено в този момент кучето започваше да се дърпа на каишката си, нетърпеливо да го пусне да тича из плажа, за да тормози чайките и брегобегачите 25 25 Птица от семейство Бекасови. — Б.пр. . Сега обаче седеше бдително в краката й, като напрегнато се взираше в боровата горичка в края на дюните. Марсия свали каишката му и го окуражи да тръгне към водата. Вместо това шпаньолът незабавно се понесе в тръс към дърветата.