Даниъл Силва - Агентът

— Защо ме отвлякохте?

— Никой не те е отвличал . Беше арестуван.

— От кого? По каква причина?

— От американците. А причината и двамата я знаем.

— Ако съм в техните ръце, тогава защо ти си тук?

— Защото аз им казах за теб.

— Значи дотук бяха обещанията ти, че ще ме закриляш.

— Тези обещания се анулираха в момента, в който стана ясно, че си ме излъгал.

— Не съм направил такова нещо.

— Наистина ли?

— Казах ти всичко, което знаех за заговора. Ако ти и твоите британски приятели бяхте действали по-бързо, можехте да го предотвратите. — Египтянинът го изгледа за миг преценяващо. — Зарадвах се, когато прочетох във вестниците за авантюристичното ти минало, господин Алон. Нямах представа, че съм имал вземане-даване с толкова важен човек онази нощ в Амстердам.

Габриел сложи една папка на масата и я плъзна към Ибрахим. Фаваз я гледа дълго време, после отново вдигна очи към него.

— Откъде я взе?

— Ти как мислиш?

Египтянинът се усмихна презрително.

— Американците, евреите и египетската тайна полиция: нечестивата троица. И се чудите защо арабите ви мразят.

— Времето ми с теб е ограничено, Ибрахим. Можеш да го пропилееш, като изнесеш една от твоите лекции, а можеш и да го използваш умно, като ми кажеш всичко, което знаеш, за отвличането на американката.

— Не знам нищо.

— Лъжеш.

— Казвам ти истината !

— Ти си член на „Мечът на Аллах“.

— Не, бях член. Напуснах „Мечът“, когато напуснах Египет.

— Да, спомням си. Дошъл си в Европа за по-добър живот, нали така ми каза? Но това не е вярно, нали? Бил си изпратен в Европа от твоя приятел шейх Таид, за да основеш оперативна група в Амстердам. Джамията „Ал Хиджра“ и Ислямският културен център в Западен Амстердам са фронтове на „Мечът на Аллах“, нали, Ибрахим?

— Ако съм бил активен член на групировката, защо съм работил с вашия шпионин Соломон Роснер? Защо съм му казал за заговора да свалят ваш самолет? Защо те предупредих за Самир ал Масри и неговите приятели от джамията?

— Все основателни въпроси. И имаш точно половин час да ми отговориш задоволително на тях. Тридесет минути, в които да ми кажеш всичко, което знаеш, за операцията по отвличането на Елизабет Холтън. Иначе ще ме помолят да изляза и американците ще ме заместят. Точно сега те са ядосани, Ибрахим. А ти знаеш какво се случва, когато се ядосат. Прибягват до методи, които са в разрез с тяхната природа.

— Вие, израелците, правите далеч по-лоши неща.

Габриел погледна часовника си.

— Губиш време. Но пък може това да целиш. Мислиш, че можеш да издържиш, докато изтече крайният срок. Четири дни са много дълго време, за да издържиш, Ибрахим. Непосилно е. Започвай да говориш. Признай си.

— Няма какво да признавам.

В думите му не прозвуча голяма убеденост. Габриел настоя:

— Кажи ми всичко, което знаеш, Ибрахим, или ще те поемат американците. А ако и те не получат от теб информацията, като използват техните методи, ще те качат на самолет за Египет и ще оставят Египетската служба за сигурност да се заеме с разпита ти. — Той погледна към белезите от изгаряния по ръцете на Фаваз. — Знаеш всичко за методите им, нали, Ибрахим?

— Цигарите бяха най-милото нещо, което направиха с мен. Бъди сигурен, че не ме плаши нищо от това, което ми казваш. Не вярвам, че има каквито и да било американци, както и че някой ще ме изпрати в Египет, за да бъда разпитван. Аз съм гражданин на Нидерландия. Имам права.

Алон се наклони назад със стола си и удари с юмрук два пъти по вратата. Минута по-късно Сара застана до него и безцеремонно изгледа Ибрахим, който засрамено отбягна погледа й и започна да се върти неспокойно на стола си.

— Добър вечер, господин Фаваз. Казвам се Катерин Бланчард и съм служител на ЦРУ. На километър и половина оттук има зареден с гориво самолет, който чака да ви откара до Кайро. Ако имате някакви въпроси, аз ще бъда отвън.

Сара излезе от стаята и затвори вратата. Ибрахим изгледа гневно Габриел.

— Как смееш да позволяваш на тази жена да ме вижда така?

— Следващия път няма да се съмняваш в думите ми.

Египтянинът сведе очи към папката.

— Какво пише тук за мен?

— Пише, че си един от основателите на първата група на „Мечът на Аллах“ в Ел Миня. Пише, че си бил близък сътрудник на шейх Таид Абдул Разак и неговия брат — шейх Абдула. Пише, че си основал терористична група в университета в Ел Миня и си вербувал много студенти за каузата на радикалния ислямизъм. Пише също, че си искал да събориш режима и да го замениш с ислямско управление.