Даниъл Силва - Агентът

В тринадесет часа и трийсет и две минути той слезе от подиума и остави своя прессекретар Никълас Сканлън да се оправя сам с потресените журналисти. Ейдриън Картър натисна бутона за пауза на дистанционното и погледна към вратата на кабинета си, където стоеше по риза и тиранти заместник-директорът на Управлението Шепард Кантуел.

— Какво мислиш? — попита Кантуел.

Картър се поколеба, преди да отговори. Шепард задаваше въпроси на другите само когато искаше да изкаже собствено мнение. Не можеше да се спре. Беше анализатор.

— Смятам, че се справи добре при тези обстоятелства — отговори Ейдриън. — Заяви ясно на терористите, че няма да бъдем техни заложници и няма да преговаряме с тях.

— Допускаш, че онези от „Мечът на Аллах“ наистина искат да преговарят? Аз не съм сигурен. — Кантуел влезе в кабинета на Картър и седна. — Нашите анализатори разгледаха обстойно всяка дума, написана или публично казана от шейх Таид Абдул Разак: проповеди, фетви 20 20 Религиозни декрети. — Б.пр. , записи на интервюта — всичко, което успяхме да докопаме. Преди две години той даде интервю за лондонски вестник, излизащ на арабски език, в условия на изключителна секретност някъде в Египет. По време на това интервю шейхът бе помолен да опише най-вероятния сценарий, при който ислямистите могат да вземат властта в Египет: чрез избори, преврат или народно въстание. Той даде много ясен отговор. Каза, че единственият начин за това е да се подтикнат масите да се вдигнат срещу техните потисници. Демонстрации, бунтове, улични сблъсъци с армията: един вид интифада 21 21 Вълна от насилие и политически конфликти. — Б.пр. от делтата на Нил до Горен Египет.

— Какво искаш да кажеш, Шеп?

— Шейх Таид е религиозен фанатик и убиец, но е много умен мъж. Фактът, че след всичките тези години още е жив, е доказателство за това. Той много добре знае, че ние никога няма да отстъпим пред исканията да освободим брат му в замяна на Елизабет Холтън. Но навярно в действителност не иска брат си. Може би това, което иска, е въстание.

— И ще го постигне, като предизвика конфронтация с нас?

— В този момент египетските сили за сигурност преобръщат страната наопаки, за да помогнат на неверниците американци да открият дъщерята на посланика милиардер — отговори Кантуел. — Помисли си как изглежда това на един египетски ислямист, който живее в отчайваща бедност и е изгубил брат или баща в килиите за изтезания на Мубарак. И докато водим този разговор, тези килии се пълнят, защото режимът издирва една американка.

— Какво е положението в Египет сега?

— Според докладите, които получаваме от каирската ни централа, то е изключително лошо. Всъщност е по-лошо от когато и да било. Ако този кошмар продължи, шейх Таид ще успее да вдигне въстание. И нашият президент ще остане в историята като човека, който е изгубил Египет.

Шепард Кантуел стана и се отправи към вратата, но внезапно спря и се обърна.

— И още нещо — каза той. — Току-що президентът изпрати ясно послание на нашия приятел Сфинкса. Не бих се изненадал, ако той му отговори. На твое място щях да се обадя на Федералната служба за сигурност и незабавно да повиша нивото на заплаха за националната сигурност.

— До каква степен?

— До червено — отговори Кантуел на излизане от стаята. — Кървавочервено .

Картър погледна часовника си. Беше 13:37 часът. Мюсюлманската вечерна молитва тъкмо започваше в Амстердам. Той се загледа в телефона си, очаквайки да позвъни.

понеделник, 19:09 ч.

Ибрахим Фаваз отвори вратата на джамията „Ал Хиджра“ и бе посрещнат от внезапен порив на ледения вятър. Това беше двайсет и петата му зима в Нидерландия, но той все още не бе свикнал със студа. Провидението и съдбата го бяха довели тук, до тази градина от пенобетон и цимент в Северна Европа, но в сърцето си той все още беше ибн балад от Горен Египет — син на земята и дете на реката. Ибрахим постоя за момент в преддверието, като вдигна яката на палтото си и позатегна шала си, след това стъпи нерешително на улицата под бдителните погледи на двама амстердамски полицаи със зачервени бузи. Той размени с тях няколко шеговити реплики на отличен нидерландски, после се обърна и тръгна по Ян Хазенстраат.

Двамата полицаи постоянно бдяха пред джамията. Веднага след атентата в Лондон „Ал Хиджра“ бе претърсвана два пъти от нидерландските детективи. Бяха иззети папки и компютри, а имамът и някои от членовете на управата бяха разпитани дали познават Самир ал Масри и групата му. Тази вечер имамът бе обвинил неверниците, че използват атентатите в Лондон и убийството на Соломон Роснер като оправдание за репресивните мерки срещу ислямистите в Нидерландия. Ибрахим Фаваз и преди беше преживявал преследвания срещу мюсюлманите, репресии, които се отличаваха с такава жестокост, каквато европейците не можеха да си представят дори в най-лошите си кошмари. Имамът само използваше полицейското разследване като претекст за предизвикване на безредици. Всъщност това му се удаваше доста добре. То бе и главната причина да бъде изпратен в Амстердам.