Даниъл Силва - Агентът

— Съжалявам, Ник, но това е твърде голяма новина, за да бъде пренебрегната. Ако е вярна, трябва да се огласи. Американският народ има право да знае кой държи дъщерята на посланик Холтън.

— Дори ако това доведе до смъртта й?

— И преди си падал ниско, но този път си направо гаден.

— Мога да стана и по-гаден, Мелиса. Ще отрека, че това е вярно, и после ще те разоблича пред съда.

Кореспондентката се обърна и хвана дръжката на вратата.

— Почакай — каза Сканлън, като тонът му внезапно се смекчи. — Навярно можем да постигнем съгласие.

— Какво имаш предвид?

— Колко време можеш да ми дадеш?

— Десет минути.

— Двайсет.

— Петнайсет.

Никълас кимна в знак на съгласие. Госпожица Стюарт погледна часовника си.

— Ако телефонът в стаята ми не звънне след петнайсет минути — каза тя, — ще изляза на моравата и ще кажа на света кой държи Елизабет Холтън.

Президентът седеше зад бюрото си, когато след три минути Никълас Сканлън влезе в Овалния кабинет, придружен от шефа на канцеларията на Белия дом Уилям Бърнс и съветника по националната сигурност Сайръс Мансфийлд.

— Защо гледате така мрачно, господа? — попита той.

— Изтекла е информация, господин президент — отговори Сканлън. — Кореспондентката на Ен Би Си знае кой държи Елизабет.

Президентът изруга тихо и стисна очи от гняв. Вече над седмица вървеше по ръба на острието, показвайки пред обществото загриженост за съдбата на дъщерята на своя приятел, докато в същото време показваше ясно на терористите, че не са успели да извадят от строя най-могъщия човек на планетата. Само неговите най-близки сътрудници бяха наясно с физическата и емоционалната болка, която му бе причинило отвличането.

— Какво предлагаш, Ник?

— Да хванем бика за рогата, сър. Смятам, че ще е по-добре за страната и останалата част от света да чуят новината от вас, отколкото от Мелиса Стюарт.

— Колко време имаме, преди да я пусне в ефир?

Сканлън погледна часовника си.

— Девет минути, сър.

Президентът премести поглед от своя прессекретар към съветника по националната сигурност Сайръс Мансфийлд.

— Трябва да знам дали ще изложа на риск някоя секретна операция, ако говоря пред обществото. Свържете се с директора на ЦРУ. С държавния секретар също.

— Добре, сър.

Президентът отново погледна Сканлън.

— Ако приемем, че никой няма възражения, къде би искал да го направя?

— Залата за конференции ми се струва подходяща.

— Но без никакви въпроси.

— Предварително ще го разясня на репортерите.

— Как ще се оправиш с Мелиса Стюарт?

— Ще трябва да й обещаем нещо — отговори Никълас. — Нещо голямо.

— Не можем ли просто да апелираме към чувството й за благоприличие и патриотизма й?

— Говорим за Мелиса Стюарт, господин президент. Не съм сигурен дали тя има сърце, да не говорим за патриотизъм.

Президентът въздъхна тежко.

— Можеш да й кажеш, че първото интервю, което ще дам, когато това свърши, ще бъде за новините на Ен Би Си. Това би трябвало да я зарадва.

— Но ще ми създаде проблеми с другите журналисти, сър.

— Боя се, че това са твои проблеми, Ник, не мои.

— Искате ли да подготвя изявлението ви, сър?

Президентът поклати глава.

— С това мога да се справя и сам.

Мелиса Стюарт си облече палтото и се готвеше да тръгне към Северната морава, когато телефонът в стаята й иззвъня.

— Обаждаш се в последната секунда, не мислиш ли?

— Извинявай, Мелиса. За момент забравих, че ти си центърът на света.

— Закъснявам за важно предаване на живо, Ник.

— Отмени го.

— Какво имаш за мен?

— След двайсет минути президентът ще бъде в залата за конференции, за да каже на света, че „Мечът на Аллах“ държи Елизабет Холтън като заложник и иска да освободим шейх Абдула. Преди появата му можеш да съобщиш, че от Ен Би Си Нюз са научили, че госпожица Холтън е отвлечена от египетска радикална ислямистка групировка и се очаква президентът да съобщи повече за това. Ако се придържаш към сценария, твоята телевизия ще получи първото интервю от президента след приключване на случая. Ако не го направиш, ще посветя остатъка от времето си в Белия дом, за да ти вгорча живота. Споразумяхме ли се?

— Смятам, че да.

— Ще се видим в залата за конференции след десет минути. И не се опитвай да вмъкнеш нещо допълнително, Мелиса. Ще слушам внимателно.

Президентът на Съединените щати се качи на подиума в залата за конференции на Белия дом точно в тринадесет часа и трийсет минути източно време и информира света, че неговата кръщелница е взета като заложник от египетската терористична групировка „Мечът на Аллах“. В замяна на нейното освобождаване похитителите са поискали от САЩ да освободят шейх Абдула Абдул Разак. Той даде ясно да се разбере, че това искане никога няма да бъде удовлетворено. Президентът призова терористите незабавно да освободят Елизабет, предупреди ги, както и техните покровители, че ще бъдат изправени пред съда, и благодари на американския народ за молитвите и подкрепата.