Даниъл Силва - Агентът

— От четиридесет и осем часа не е мръднал оттук — каза Ели.

— На Нидерландската служба за сигурност ли е?

Лавон кимна утвърдително.

— Ако питаш мен, бих казал, че имат и постоянен пост в сградата от другата страна на улицата.

Алон погледна назад към щанда за кухненски съдове и махна на Сара да се присъедини към тях. После завиха наляво и минаха по Ян Хазенстраат. Беше тиха улица с ниски жилищни сгради в различен стил и малки магазинчета. В дъното имаше мъничък парк с изглед към канала, с няколко пейки, люлка и две кончета на ръждиви стоманени пружини. Габриел сви зад ъгъла и спря: виждаха се същите жилищни сгради, но без магазинчета и кафенета — нищо, което да е отворено, след като мръкне.

— Вечерната молитва започва в шест часа и трийсет и седем минути — поясни Ели. — Това означава, че Ибрахим ще мине оттук около седем. Щом завие зад ъгъла, никой в буса или в постоянния наблюдателен пункт няма да може да го вижда. Ние просто трябва да се опитаме да го хванем без никакъв шум. Смятам, че е добре да паркираме колата на този ъгъл, където ще бъде извън полезрението на нидерландските агенти. После трябва да направим нещо, което да накара Фаваз да забави ход достатъчно, за да можем да го спипаме.

Алон се замисли за вечерта, когато заедно с Ибрахим бяха вървели край река Амстел, и в паметта му проблесна само една картина: как египтянинът бе свел поглед с погнуса, когато край тях минаха двама мъже, държащи се за ръка.

— Той не харесва хомосексуалистите — каза Габриел.

— Малцина сред ислямистите ги харесват — отвърна Лавон. — Какво имаш предвид?

Алон му каза и той се усмихна.

— На кого смяташ да възложиш задачата?

— На Михаил и Яков — отговори без колебание Габриел.

— Отлично — съгласи се Ели.

понеделник, 12:45 ч.

Никълас Сканлън веднага разпозна натрапника, който чукаше на вратата на кабинета му. Две почуквания, резки като от чукче за гвоздеи. Прессекретарят на Белия дом изчака да изтекат десет секунди, преди да вдигне поглед от книжата си. Главната кореспондентка на Ен Би Си в Белия дом — Мелиса Стюарт, се бе облегнала със скръстени ръце на касата на вратата, а наскоро боядисаната й коса бе разрошена от предаването на живо на Северната морава.

— Какво искаш, Мелиса?

— Трябва да поговорим.

— Пак ли няма хартия в дамската тоалетна?

Тя влезе в кабинета и затвори вратата.

— Заповядай, Мелиса — каза саркастично Сканлън. — Седни.

— С удоволствие, Ник, но малко бързам.

— Какво мога да направя за теб?

— Да потвърдиш историята.

Сканлън зарови из книжата си, за да печели време.

— С какво разполагаш?

— Знам кой държи като заложница Елизабет Холтън.

— Ами кажи, Мелиса. Всички искаме да узнаем това.

— Хора от „Мечът на Аллах“, Ник. Преди няколко дни едно дивиди със запис на Елизабет е било оставено някъде в Южна Англия. Те искат да им върнем шейх Абдула и ако до петък вечер той не отлети за Египет, ще убият Елизабет.

— Какъв е източникът ти?

— Това не ми звучи като отричане.

— Моля те, отговори на въпроса.

— Нали не очакваш наистина да ти разкрия източника си?

— Можеш да ме насочиш за естеството му.

— Силите на реда — отговори тя. — Но мога да ти кажа само това.

Никълас се завъртя със стола си и погледна през бронираното стъкло на прозореца към Северната морава. Проклетото изтичане на информация … Цяло чудо бе, че толкова дълго бяха успели да го запазят в тайна. Бяха изминали само шест месеца, откакто Сканлън бе напуснал доходната си работа като лобист и шеф на връзки с обществеността, за да дойде да работи за президента, но за това време се бе сблъскал с предостатъчно доказателства за изтичане на информация във Вашингтон. И колкото по-лоши бяха новините, толкова по-бързо се разчуваха. Запита се какво ли би могло да мотивира висш федерален служител на реда да пусне такава новина на репортер. Отново се завъртя със стола си и се взря в големите сини очи на Мелиса. „Ама разбира се!“ — помисли си той.

— Все още ли спиш с онзи тип от Бюрото?

— Не се бъркай в личния ми живот, Ник.

— Ще ти дам един малък съвет и се надявам да го приемеш в смисъла, в който ти го казвам. Това не е история, която би искала да публикуваш първа.

— Това също не ми звучи като отричане.

— Както можеш да се досетиш, точно сега участваме в някои много деликатни операции из целия свят, операции, които ще бъдат изложени на риск, ако тази новина бъде разкрита, преди да сме готови.