Даниъл Силва - Агентът

Една кола го настигна. Фаваз видя сянката й да се разтяга върху тротоара пред него, после изчезна, когато тя продължи напред. Щом колата отмина, той откри, че наоколо цари пълен мрак. Трите лампи в края на улицата не светеха. В малкия парк на брега на канала някакъв мъж, когото Ибрахим не бе виждал досега, седеше самичък на една от пейките. Имаше изпито лице, отнесен поглед и беше тънък като нилските тръстики. „Наркоман“ — помисли си той. Имаше ги навсякъде в Амстердам. Идваха от Европа и Америка, за да се възползват от нидерландските либерални закони по отношение на дрогата и от щедрите социални помощи, и мнозина от тях никога не намираха сили и воля да си тръгнат.

Фаваз сведе поглед към тротоара и сви зад ъгъла. Картината, която се разкри пред очите му, бе далеч по-обидна за ислямския му мироглед от наркомана, който седеше сам в леденостудения парк. Това също бе гледка, която често виждаше в Амстердам: двама облечени в кожени дрехи мъже се опипваха един друг в тъмнината край микробус „Фолксваген“. Ибрахим внезапно спря, оскърбен от безсрамната сцена, на която бе свидетел, като се зачуди дали да мине бързо край тях с извърнати встрани очи, или да побегне в обратната посока.

Избра второто, но преди да помръдне, страничната врата на микробуса се отвори, някаква дребна като трол фигура протегна ръка и го сграбчи за гърлото. Двамата мъже в кожено облекло изведнъж загубиха интерес един към друг и се насочиха към него. Нечия ръка затисна устата му. Друг го стисна за врата така, че цялото му тяло омекна. Чу вратата да се хлопва и почувства, че микробусът потегли рязко. Нечий глас му заповяда на арабски да не мърда и да не издава звук. Ибрахим направи точно както му казаха.

понеделник, 22:18 ч.

Хората от интендантството я наричаха Обект 22ХВ, но сред старите служители тя бе известна като Замъка Шамрон. Издигаше се на сто метра от затънтен селски път, в края на неравна алея, обградена от голи дървета. Покривът й беше островръх и тази вечер бе покрит с тънък слой сипкав сняг. От леко провисналите жалузи на прозорците липсваха отделни летвички. На касата на входната врата имаше четири дупчици, доказателство за махната преди години мезуза 22 22 Кутия, съдържаща пергаментов свитък с началото на молитвата „Шема“, която се поставя върху отвесната греда на рамката на вратата на еврейските къщи за защита от зли сили. — Б.пр. .

Групата, която пристигна в къщата вечерта, не влезе през тази врата, а през някогашния вход за прислугата откъм задния двор. Те дойдоха с четири автомобила: микробус „Фолксваген“, две еднакви коли „Рено Седан“ и едно доста лъскаво „Ауди А8“, и ако германските власти бяха попитали за целта на тяхното посещение — което те не направиха, — щяха да им отговорят, че е отдавна планирано събиране на стари приятели. Една бегла проверка на къщата щеше да подкрепи това обяснение: в кухнята бе добре заредено с храна и напитки, а в камината горяха дебели цепеници, но един по-внимателен оглед щеше да разкрие, че някогашната трапезария бе подготвена като стая за разпит, а в къщата имаше модерно комуникационно оборудване, което не се намираше по магазините. Такъв оглед можеше също да разкрие, че малката стая в сутерена бе превърната в килия, заета сега от египтянин на напреднала възраст, който бе със завързани очи, окован с белезници и само по бельо. Габриел го наблюдава мълчаливо за минута, после се качи по стълбите до кухненския килер, където стояха Яков и Сара.

— От колко време е там?

— Малко повече от час.

— Някакви проблеми?

Яков поклати отрицателно глава.

— Излязохме спокойно от Амстердам и по време на пътуването той се държа добре.

— Наложи ли се да го упоявате?

— Не.

— А да прилагате физическа сила?

— Може и да съм го плеснал няколко пъти, но не е нещо, което да запомни.

— Някой говорил ли е пред него?

— Само няколко думи на арабски. Ибрахим обаче доста поговори. Той е убеден, че е в ръцете на американците.

Добре — каза си Алон. Точно това искаха да си мисли египтянинът. Той въведе Сара в салона, където Дина и Римона четяха досиетата от „Мечът на Аллах“ пред пукащия огън, после мина през двойната врата в трапезарията. Тя беше празна, с изключение на правоъгълната маса и двата стола с високи облегалки. Стъпил на единия от тях, Мордекай поставяше миниатюрен микрофон на покрития с паяжини полилей.