Даниъл Силва - Агентът

— Виновен по всички точки на обвинението — каза Ибрахим. — По всички, освен по една много важна точка. Наистина имаше подобна група в университета, но тя нямаше нищо общо с тероризма. „Мечът на Аллах“ се обърна към терора едва след убийството на Садат, а не преди това. — Той пак погледна към папката. — Какво още пише?

— Пише, че си бил арестуван в нощта на убийството на Садат.

— И?

— Това е последната информация.

— Изобщо не ме изненадва. Случилото се след моето арестуване не е нещо, което те биха искали да запишат на хартия. — Фаваз вдигна очи от папката. — Искаш ли да знаеш какво се случи с мен онази нощ? Искаш ли да попълня липсващите страници в тази папка, която размахваш пред мен, сякаш е доказателство за вината ми?

— Имаш трийсет минути да ми кажеш истината, Ибрахим. Можеш да ги използваш както ти е угодно.

— Искам да ти разкажа историята, приятелю, историята на един човек, който изгуби всичко заради своите убеждения.

— Слушам те.

— Може ли едно кафе?

— Не.

— Ще свалиш ли поне белезниците ми?

— Не.

— Ръцете ужасно ме болят.

— Съжалявам.

Професор в миналото, той и сега говореше като такъв. Започна своя разказ с историята на едно поколение, което бе възпитано да вярва в секуларните „-изми“: насъризъм, баасизъм 23 23 От Баас (Арабската партия за социалистическо възраждане), основана през 40-те години на XX в. от християнина Мишел Афлак и мюсюлманина сунит Салах ад Дин Битар. Идеалите на партията съчетават панарабизма, арабския социализъм и национализма. — Б.пр. , комунизъм, арабски социализъм, само за да научи през 1967 година, че всички „-изми“ са били единствено маски за прикриване на арабската слабост и упадък.

— Вие бяхте тези, които освободихте стихията — каза Ибрахим. — Палестинците преживяха своята катастрофа през 1948 година. За нас тя беше през 1967-а — шестте юнски дни, които разтърсиха Арабския свят до основи. Насър и неговите секуларисти ни бяха казали, че сме могъщи. После вие, евреите, ни доказахте за часове, че сме нищо. Започнахме да търсим отговори на въпросите, които си задавахме. Нашето търсене ни върна към корените ни. Върна ни към исляма.

— Беше ли в армията през шейсет и седма?

Египтянинът поклати отрицателно глава.

— Вече бях изслужил военната си служба. През шейсет и седма бях в Каирския университет. Няколко седмици след края на войната организирахме там нелегална ислямистка група. Бях един от лидерите й до 1969 година, когато защитих доктората си по икономика. След като се дипломирах, пред мен имаше две възможности: да започна работа в административния апарат на Фараона или да стана преподавател в неговите учебни заведения. Избрах втората възможност и приех преподавателско място в университета в Ел Миня, Среден Египет. Шест месеца по-късно Насър умря.

— И всичко се промени — вметна Габриел.

— Почти за една нощ — съгласи се Ибрахим. — Садат ни окуражи. Даде ни свобода и пари да се организираме. Пуснахме си бради. Основахме младежки организации и благотворителни заведения за подпомагане на бедните. Провеждахме паравоенно обучение в пустинни лагери, изградени от правителството и богатите покровители на Садат. Живеехме според законите на Аллах и искахме те да бъдат закони и на Египет. Садат ни обеща, че ще въведе шериата . Той наруши обещанието си, а след това извърши грях, като подписа мирен договор с дявола — и затова плати с живота си.

— Ти си одобрил убийството му?

— Паднах на колене и благодарих на Бог, че го порази.

— И после започнаха арестите.

— Почти веднага — отговори Фаваз. — Властите се страхуваха, че смъртта на Садат е само първият изстрел на ислямска революция, която ще обхване цялата страна. Те естествено грешаха, но това не ги спря да използват груба сила срещу всеки, когото смятаха за участник в съществуващата или бъдеща конспирация.

— И дойдоха за теб в университета?

Египтянинът поклати отрицателно глава.

— Напуснах университета на здрачаване и се прибрах у дома. Когато пристигнах, там нямаше никой. Попитах съседите дали са виждали жена ми и децата ми. Те ми отговориха, че са били арестувани. Отидох в полицейския участък, но те не бяха там и полицаите ми казаха, че няма протокол за техния арест. След това отидох в централата на Египетската служба за сигурност. — Гласът му секна и той погледна към папката пред него. — Чувал ли си за Моста над джаханнам 24 24 Ад (араб.). — Б.пр. , приятелю? Това е мостът, който всички мюсюлмани трябва да преминат, за да стигнат до рая.