Даниъл Силва - Агентът

— Каза му, че си бил член на „Мечът на Аллах“?

— Да.

— Каза му за арестуването ти и за мъченията? И за смъртта на Джихан?

Ибрахим кимна утвърдително.

— Надявах се, че като му кажа истината, ще угася всички живи джихадски въглени, които може би тлееха у него. Но историята ми имаше точно обратния ефект. Ишак взе повече да се интересува от ислямската политика. Започна да мрази. Мразеше египетския режим и американците, които го поддържат.

— И искаше отмъщение.

— Това е нещо, което вие и американците като че ли никога няма да разберете напълно — каза Фаваз. — Когато ни нанесат обида, ние трябва да потърсим отмъщение. Това е част от нашата култура… то е в кръвта ни. Всеки път, когато убиете или изтезавате някого от нас, вие си създавате цяла фамилия врагове, които са морално задължени да въздадат възмездие.

Габриел познаваше този феномен по-добре от мнозина други. Той си гребна малко ориз с парче питка и каза на Ибрахим да продължи.

— Ишак започна да се изолира от другите — поде египтянинът. — Вече не дружеше с местни момчета и взе да нарича нидерландските момичета „свалячки“ и „курви“. Носеше куфи и галабия . Слушаше само арабска музика и спря да пие бира. Като стана на осемнайсет, бе арестуван, задето е нападнал един хомосексуалист пред бар на Лейдсеплейн. Обвиненията бяха свалени, след като отидох при пострадалия и му предложих обезщетение.

— Той следва ли?

Ибрахим кимна утвърдително.

— Когато навърши деветнайсет, бе приет във Факултета по информатика и компютърни науки в университета „Еразъм“ в Ротердам. Надявах се, че заетостта с учението ще поохлади ислямисткия му плам, но щом се установи в Ротердам, възгледите му станаха още по-крайни. Запозна се с група момчета, запалени привърженици на джихад. Постоянно пътуваше, за да участва в различни походи и митинги. Пусна си брада. Сякаш собствената ми младост отново се изправяше пред мен. — Фаваз се храни мълчаливо известно време. — Бях дошъл в Европа, за да избягам от ислямската политика. Исках нов живот за мен и сина ми. Но в средата на деветдесетте години радикалните ислямисти бяха дошли на Запад. И в много отношения тяхната политика беше по-радикална и по-отровна от исляма в Ориента. Тя бе покварена от саудитските пари и имами. Възгледите й бяха уахабитски и салафистки. Беше отровна и проповядваща насилие.

— Тогава синът ти замеси ли се в терористични действия?

Ибрахим поклати отрицателно глава.

— Той беше твърде объркан, за да се обвърже с която и да е групировка или идея. Не беше сигурен дали е египтянин, или е палестинец. Един ден бе с приятелите си от „Хамас“, на другия възхваляваше муджахидините в Афганистан.

— И какво се случи?

— Осама бен Ладен изпрати самолети да се разбият в сгради в Ню Йорк и Вашингтон — отговори Фаваз. — И всичко се промени.

Габриел още не бе готов да му разкрие измамата за чакащия американски самолет, ето защо повика Сара с два здрави удара с юмрук по вратата и й прошепна на ухото няколко едва различими думи относно отлагането на заминаването с няколко минути. После се обърна към Ибрахим:

— Разказваше ми за 11 септември. Моля те, продължавай.

— Беше като земетресение, разлом в хода на историята, не само за Запада, но и за нас.

— За мюсюлманите?

— Ислямистите — поправи той Алон. — Американците си направиха погрешни изводи след 11 септември. Те видяха танцуващи мюсюлмани по улиците в целия Арабски свят и в Европа, затова предположиха, че всички мюсюлмани и ислямисти подкрепят Осама. Сложиха ни всичките под един знаменател с Бен Ладен и Зауахири. Не си дадоха сметка, че за човек като мен, тоест умерен ислямист, атентатите на 11 септември бяха също толкова безсъвестни и варварски, както за целия цивилизован свят. Ние, умерените ислямисти, смятаме, че Осама и Ал Кайда направиха ужасна тактическа грешка, като нападнаха Съединените щати и започнаха битка, която вероятно не могат да спечелят. Ние мислим, че Осама е ислямски шарлатанин, който нанесе повече вреда на каузата на исляма, отколкото всички изменнически светски режими, взети заедно. Освен това смятаме, че убийството на хиляди невинни хора не е ислямски акт, защото нарушава ислямските закони и традиции. Деветнайсетимата терористи са били поканени като гости в Америка и са били морално задължени да се държат като такива. Вместо това, те проляха кръвта на своите домакини. Независимо какво мислите за нас и нашата религия, ние сме гостоприемни хора. Не убиваме гостите си.