Даниъл Силва - Агентът

Той отново бутна чинията си към Габриел. Алон си взе половин варено яйце и парче сирене.

— Предполагам, че Ишак не вижда нещата по този начин.

— Да, така е — съгласи се Ибрахим. — Единайсети септември го тласна към ръба на пропастта.

— А какво го тласна отвъд ръба?

— Ирак.

— Къде го вербуваха?

— По онова време живееше в Амстердам с жена си — египтянка на име Ханифа — и сина им Ахмед. Дни след американското нахлуване той отиде в Египет, където установи контакт с „Мечът на Аллах“. Те му осигуриха началното обучение в тайните школи и лагери в пустинята, после му помогнаха да замине за Ирак, където се обучаваше и прилагаше на практика наученото заедно с бойците на Ал Кайда в Месопотамия. След шест месеца напусна Ирак и се върна в Амстердам. Поддържаше близки отношения със Самир ал Масри. Месец по-късно се премести със семейството си в Копенхаген, където започна работа в така наречения Датски съвет по ислямските въпроси. Опасявам се, че този съвет не е нищо друго, освен прикритие за джихадска дейност.

— Синът ти е организирал втора група от Копенхаген?

— Така изглежда.

— И когато Самир и неговата група изчезнаха от Амстердам няколко дни преди атентата, ти реши да се свържеш с мен. Даде ми само толкова информация, колкото се надяваше, че ще е достатъчна за провала на операцията, така че синът ти да не бъде заловен по време на нея.

Фаваз стоически кимна.

— Ти ме излъга — каза Габриел. — Измами ме, за да спасиш живота на сина си.

— Всеки добър баща щеше да направи същото.

— Не, Ибрахим, не и когато е изложен на опасност животът на невинни хора. Над триста души загинаха заради теб и сина ти. Ако ми беше казал истината, цялата истина, можехме заедно да спрем атентата. Вместо това, ти ми подхвърли трохи, същите трохи, които си дал на офицера от Египетската служба за сигурност преди двайсет и пет години, когато си се опитал да спасиш живота на дъщеря си.

— А ако ти бях казал повече онази нощ? Къде щях да свърша? Американците щяха да допуснат, че съм терорист. Щяха да ме качат на самолет и да ме откарат в Египет, за да бъда отново изтезаван.

— Знаеше ли, че целта е Лондон? Знаеше ли, че планират да отвлекат Елизабет Холтън, за да я заменят с твоя приятел шейх Абдула?

— Не знаех нищо за плановете им. Момчетата са изключително добре обучени. Някой опитен специалист дърпа конците.

— Да, така е — каза колебливо Габриел. — Може би този някой си ти , Ибрахим. Може би ти си мозъкът на цялата операция. Може би теб наричат Сфинкса.

— Склонността да се вярва в необикновени неща е присъща на арабите, господин Алон, а не на ционистите. Колкото повече време губите за преследването на идеи, глупави като тази, толкова по-малко време имаме да открием дъщерята на посланика и да я върнем жива в дома й.

Габриел се впечатли от една дума в отговора на Фаваз: имаме .

— И как ще направим това?

— Смятам, че Ишак е един от терористите, които държат американката като заложник.

Алон се наведе напред.

— Защо мислиш така?

— Ишак е напуснал Копенхаген преди две седмици. Казал на Ханифа, че отива в Близкия изток във връзка с някакво проучване за Съвета по ислямските въпроси. За да поддържа тази измислица, всяка вечер се обажда по телефона на Ахмед, преди да си легне.

— Откъде знаеш?

— Ханифа ми каза.

— Ти самият говори ли с него?

— Оставях му съобщения, но той така и не ми се обади.

Габриел сложи бележник и химикалка на масата и ги плъзна към Ибрахим.

— Трябва ми адресът на апартамента в Копенхаген. Телефонният номер също.

— Ханифа и Ахмед нямат нищо общо с това.

— Тогава няма от какво да се страхуват.

— Моля те да ми обещаеш, че няма да им се случи нищо лошо.

— В това положение не можеш да ме молиш за нищо.

— Обещайте ми, господин Алон. Обещайте ми, че няма да ги нараните.

Габриел кимна веднъж. Фаваз написа исканата информация, после бутна бележника към него и изрецитира трети стих от двайсет и втора глава от книгата Битие :

— „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака; нацепи дърва за всесъжението и стана, та отиде на мястото, за което Бог му говори“.

— Познаваш еврейската Библия — каза Алон, — но той вече не ти е син, Ибрахим. Заразен е от вируса на джихад. Той е чудовище.

— Може би, но винаги ще бъде мой син. — Египтянинът сведе очи към бележника. — Ако си спомням добре, евреите вярват, че след като издържал божието изпитание, Авраам отишъл във Вирсавия 26 26 Кладенец на клетвата (ивр.). — Б.пр. . Но какво ще стане с мен? Ще бъда ли откаран в Египет за още разпити, или ще остана тук? — Той огледа стаята. — Където и да е това тук .