Охранителят приключи с прегледа на пътните документи на една американка, придружена от две малки деца, и махна на шахида да се приближи. Той направи, както му бе наредено, и подаде на мъжа билета и паспорта си.
— Египтянин? — попита охранителят с едва прикрито подозрение.
— Точно така.
— Имате ли виза за пътуване до Съединените щати?
— Казаха, че не ми е нужна виза.
— Кой ви го каза?
— Аллах — отговори арабинът.
Охранителят посегна към радиостанцията си.
Шахидът сложи палеца си върху детонатора. Петкилограмов тротилов еквивалент. Раят …
* * *
Макар и да не знаеше, шахидът , който се взриви на летище Клотен, не беше сам. Същата сутрин още двама атентатори самоубийци бяха изпратени на европейски летища: единият в мадридското Барахас, а другият във виенското Швехат — и всички бяха инструктирани да натиснат детонаторите си по едно и също време. Мъченикът в Мадрид закъсня с една минута, но другарят му във Виена взриви бомбата си точно в 9:35 часа централноевропейско време. По-късно разследващите детективи в Австрия щяха да установят, че по причини, известни само на него, мъченикът се бе отбил в едно кафене на летището и бе изпил последното си виенско кафе, преди да се изстреля към рая.
Юсуф Рамадан разбра за бомбените атентати в 9:38 часа, докато стоеше заклещен в сутрешния трафик по булеварда край Сена. Новината му съобщи не Абу Муса, а асистентката на режисьора от Франс 2 , която малко преди това го бе извела от сградата. Изглежда, телевизионният канал планираше да отрази пространно атентатите и се питаха дали професор Рамадан би прекарал деня като платен консултант и коментатор. Той веднага се съгласи, без да си направи труда да попита за хонорара, и след десет минути отново се настани на стола си в студиото.
вторник, 15:03 ч.
Решиха, че се налага да направят спешна среща, и се спряха на хотел „Хилтън“ в Копенхаген като най-подходящ за случая. Ейдриън Картър пристигна първи и вече седеше в бара във фоайето, когато влязоха Габриел и Сара. Той им посочи с поглед асансьора и след минута тримата се бяха събрали пред телевизора в апартамента „Джуниър Екзекютив“ на Картър. Ейдриън усили максимално звука, макар че стаята бе проверена от агенти на ЦРУ. Той беше традиционалист по отношение на професионалните умения и също като Габриел гледаше на електронните устройства като на необходимо, но злощастно покваряване на благородното изкуство.
— Цюрих, Мадрид, Виена — три летищни атентата, еднакви по замисъл и отлично съгласувани. — Загледан в апокалиптичната картина, Картър бавно поклати глава. — Сто двадесет и девет души загинали и петстотин ранени. Европейската система за въздушен транспорт е съсипана.
— А какво казват европейските политици? — попита Алон.
— Публично всички се изказват с правилните термини: „съкрушителен, варварски, скандален акт“. В лични разговори ни умоляват да сключим сделка с дявола. Искат да сложим край на това, преди да се е проляла още кръв на тяхна територия. Дори нашите близки приятели от Даунинг Стрийт започнаха да се чудят дали не трябва да намерим някакъв начин да преговаряме, за да излезем от това положение. Сфинкса — който и да е той — е масов убиец и безмилостно копеле, но безпогрешно е избрал момента.
— Някаква вероятност президентът да се огъне?
— Не и след това. Всъщност той е по-убеден от всякога, че случаят трябва да приключи без договаряне. Това означава, че нямаме друг избор, освен да открием Елизабет Холтън преди изтичането на крайния срок. — Погледът на Картър се премести от екрана върху Габриел. — И както стоят нещата в момента, твоят Джо се оказва нашата най-добра и единствена възможност.
— Той не е моят Джо, Ейдриън.
— Вече е, поне що се отнася до официален Вашингтон. — Картър намали звука с един-два децибела. — Снощи предизвика истинска буря във Вашингтон, Габриел. Твоят разпит на Ибрахим Фаваз бе прослушан в Лангли, в сградата „Дж. Едгар Хувър“ и Националния съвет по сигурността.
— Какви бяха отзивите?
— Смесени — отговори Картър. — Мненията се разделиха на две: едните смятат, че Ибрахим е бил честен, другите — че те премята за втори път. Опасяват се, че може би прекалено бързо си се обвързал с него и си се държал прекалено внимателно.
— Какво има предвид експертното мнение ?
— Втори разпит — отвърна Ейдриън.
— Кой ще го води?
— Хора от Управлението с християнски имена вместо израелски убиец.
Читать дальше