Даниъл Силва - Агентът

На четвъртия ден от своето затворничество той си уреди да отиде до селото и прекара близо час в скитане по магазините на главната улица. Купи вълнен пуловер за Киара и красив дъбов бастун за Шамрон. Когато се върна в къщата, завари Спенсър в предния двор, размахал лист хартия, сякаш съдържаше необикновено важни новини, дошли от далечния край на кралството. Така и беше. Британците се бяха съгласили да свалят всички обвинения срещу Габриел в замяна на неговите свидетелски показания при официалното разследване на атентатите. Имаше запазено място за вечерния полет за Тел Авив, уредено му бе самостоятелно и безпроблемно качване на борда. Една кола щеше да го вземе след час. Колата все пак се оказа с ескорт. Автомобилите бяха американски, както и изисканият на вид мъж, облечен в дипломатически сив костюм, който седеше на задната седалка на лимузината.

— Добър ден, господин Алон — каза посланик Робърт Холтън. — Позволете ми да ви закарам до летището. Бих искал да поговорим.

— Всъщност на мен дължите освобождаването си — продължи посланикът. — Когато разбрах, че още сте задържан, обадих се на министър-председателя и настоях веднага да ви освободи.

— Знаех, че американците имат значително влияние на Даунинг Стрийт, но не подозирах, че имат властта да освобождават затворници.

— Последното нещо, което би искал министър-председателят, бе да види как отправям публично искането си. Проучването на общественото мнение показва, че сега съм най-популярният човек във Великобритания. Моля ви, кажете ми защо изобщо пресата си дава труд да прави подобно проучване?

— Отдавна съм се отказал от опитите да разбера пресата, посланик Холтън.

— Същото проучване показва, че по-голямата част от британците вярват, че съм си навлякъл това нещастие заради приятелството ми с президента и негласната ми подкрепа за войната в Ирак. Сега нашите врагове използват войната, както и подкрепата ни за израелската държава, за да оправдават всякакви грехове.

— Боя се, че така ще бъде още дълго време.

Посланикът свали очилата си и разтри носа между очите си. Изглеждаше така, сякаш не бе спал дни наред.

— Единственото ми желание е да можех да освободя дъщеря си с едно телефонно обаждане. Не е лесно да разполагаш с власт и в същото време да се чувстваш безпомощен. Имах всичко, което исках от живота, но ми отнеха единственото нещо, което не бих могъл да изгубя.

— Ще ми се да бях пристигнал пет секунди по-рано — каза Габриел. — Може би щях да успея да им попреча да отведат дъщеря ви.

— Не се обвинявайте за случилото се. Ако някой изобщо има вина, това съм аз. Аз приех тази работа. Аз бях този, който помоли Елизабет да зареже живота си и да дойде тук с мен. И пак аз я оставих да тича в Хайд Парк три пъти седмично, макар да се страхувах, че може да се случи подобно нещо.

Робърт Холтън сложи отново очилата си и се вгледа замислено в Габриел.

— Но представете си изненадата ми, когато разбрах, че тайнственият мъж, убил трима от терористите в Хайд Парк, сте вие . Президентът е мой близък приятел, господин Алон. Ако не бяхте вие, той можеше да бъде убит във Ватикана тази година.

В действителност личният секретар на папата — монсеньор Луиджи Донати, бе спасил живота на президента. Габриел само бе застрелял убиеца — поддръжник на радикалния ислям, който бе успял да проникне в редиците на швейцарската гвардия.

— Според британците какви са изгледите да открият дъщеря ви? — попита той.

— За съжаление вбесяващо малки. Днес нахлуха в три жилища, където мислеха, че може би я държат. Оказа се, че разузнаването е сбъркало. Това, което не разбирам, е защо терористите още не са отправили искания.

— Защото знаят, че несигурността ви причинява огромна болка. Искат да се чувствате благодарен, когато най-сетне се покажат и го направят.

— Сигурен ли сте, че ще поискат нещо в замяна?

— Да, господин посланик. Но трябва да сте подготвен за факта, че почти сигурно ще е нещо, което не можете да им дадете.

— Опитвам се да не забравям, че са замесени по-важни принципи и политически въпроси от съдбата на дъщеря ми — каза Холтън. — Подготвям се за възможността да се наложи тя да умре заради безопасността на дипломатите по целия свят. Но това никак не ми се струва честна замяна, господин Алон. И въобще не съм сигурен, че е цена, която съм готов да платя. Всъщност съм почти сигурен, че ще им дам всичко, което поискат, за да върна жива дъщеря си.