Даниъл Силва - Агентът

— Къде е сега?

— Снощи е отлетял за Пакистан. Поискахме от пакистанското разузнаване да го открие.

— Късмет! — каза Габриел. — Успяхте ли да проследите маршрута им с уличните камери за наблюдение?

— Донякъде — отговори Сиймор. — Но в един момент свиват в уличка без камери и изчезват от полезрението. Открихме бусовете в един гараж в Мейда Вейл, който е бил нает от един от атентаторите самоубийци.

— Някой поел ли е отговорност?

— Твърде много са, за да ги проследим в момента. Атаката има всички характеристики на дело на Ал Кайда. Предполагам, че ще научим повече, когато похитителите поставят исканията си.

— Ще бъде по-добре за всички, ако намерите Елизабет Холтън, преди хората, които я държат, да започнат да поставят исканията си.

— Работим по предположението, че все още се намира на територията на Великобритания. Имаме хора на всички летища, гари и пристанища в страната. Крайбрежната охрана се опитва да затвори бреговата линия, но това никак не е лесно, тъй като тя е дълга тринайсет хиляди километра. От Отдела за борба с тероризма разпитват информатори и заподозрени симпатизанти на терористите, както и хора, които познават атентаторите самоубийци. Освен това претърсват къща по къща кварталите с преобладаващо мюсюлманско население. Нашите мюсюлмани вече започват да се ядосват. Ако не внимаваме, нещата много бързо могат да излязат извън контрол. — Сиймор погледна Алон. — Много жалко, че не си успял да раниш някого от терористите в Хайд Парк. Страшно се нуждаем от информация.

— Може и да съм — рече Габриел.

— Какво искаш да кажеш?

— Стрелях няколко пъти в задницата на единия от бусовете. Трябва да наблюдавате центровете за спешна помощ за араби с огнестрелни рани, получени при неизяснени обстоятелства.

Лимузината зави към Милбанк и продължи край Темза към Ламбет Бридж. Мобилният телефон на Греъм иззвъня. Той го вдигна до ухото си, промърмори няколко думи и затвори.

— Американците — поясни. — Двеста разследващи от ЦРУ, ФБР и Съдебния департамент кацнаха на Хийтроу снощи и започнаха работа в сутерена на американското посолство на Гроувнър Скуеър. Те са в постоянна връзка с „Кобра“ — специална комисия, оглавявана от министъра на вътрешните работи, която координира действията на британското правителство в кризисни ситуации като тази.

— Прилично ли се държат?

Сиймор изпусна тежка въздишка.

— Както може да се очаква при подобни обстоятелства. Засега това е основно работа на британската полиция, което означава, че няма какво друго да правят, освен пасивно да наблюдават и да ни притискат да действаме по-бързо. Дадоха ни да разберем, както и на целия свят, че независимо от факта, че госпожица Холтън е кръщелница на президента, Съединените щати няма да преговарят с терористите за нейното освобождаване.

— Ако преговарят, нито един американски дипломат по света вече няма да е в безопасност — каза Габриел. — Това е труден урок, който научихме отдавна.

— Ние предпочитаме една по-прецизна интерпретация на същия принцип. Ако при добронамерено преговаряне можем да си върнем жената жива, не виждам нищо лошо.

— Предполагам, че изцяло зависи от това какво ще трябва да дадете в замяна.

Алон погледна през прозореца към Темза. Тринадесет хиляди километра брегова линия, безброй малки пристанища и частни летища … От личен опит знаеше, че с малко интелект и пари един терорист може да отведе заложника си почти където си пожелае. Година по-рано неговата съпруга бе отвлечена от стаята си в недостъпна британска психиатрична клиника. Беше отпътувала принудително с кораб за Франция, преди някой да е разбрал, че я няма.

— Изглежда, че вие и американците сте се погрижили за всичко — каза той. — Което означава, че не ми остава нищо друго, освен да напусна Лондон и да се престоря, че никога не съм бил тук.

— Страхувам се, че това е невъзможно, Габриел.

— Коя част от него?

— И двете.

Сиймор извади от куфарчето си сутрешния брой на „Таймс“ и му го подаде. Водещото заглавие гласеше: Насилие и отвличане в Лондон . Едно друго заглавие в долния край на страницата привлече вниманието на Алон: Израелски разузнавач, замесен в нападението в Хайд Парк . Под заглавието имаше размазана снимка на Габриел, насочил беретата си в лицето на Самир ал Масри. На вътрешните страници имаше втора снимка: тази, която му бяха направили в Скотланд Ярд след атентата.

— Снимката в парка е направена от минувач с мобилен телефон. Некачествено, но за сметка на това драматично. Поздравления, Габриел. Предполагам, че сега друга група терористи ще поиска главата ти.