Даниъл Силва - Агентът

Телефонът иззвъня в апартамента на втория етаж в Белия дом в три часа и четиринадесет минути. Още след първото позвъняване президентът вдигна слушалката и бързо я долепи до ухото си. Веднага позна гласа в другия край на линията. Беше неговият съветник по националната сигурност Сайръс Мансфийлд.

— Опасявам се, че е имало друг атентат в Лондон, господин президент.

— Колко тежко е положението?

Мансфийлд отговори на въпроса му колкото се може по-деликатно. Президентът затвори очи и прошепна:

— Мили боже!

— Британците правят всичко по силите си да затворят изходите на Лондон и да им попречат да избягат — добави Сайръс. — Но както може да се очаква, в момента там е ужасен хаос.

— Подгответе залата за извънредни ситуации. Ще сляза след пет минути.

— Разбрано, сър.

Президентът затвори телефона и седна в леглото. Когато включи нощната лампа, съпругата му се размърда и го погледна в лицето. Вече бе виждала това изражение.

— Колко тежко е положението? — попита тя.

— Пак е имало атентат в Лондон. — Той се поколеба. — И Елизабет Холтън е взета за заложница.

събота, 12:26 ч.

— Няма да се оплаквам прекалено много от силния удар по главата.

Лимузината на Греъм Сиймор излезе от предния двор на Скотланд Ярд — централата на лондонската полиция, и зави по Бродуей. Шефът на МИ5 изглеждаше много уморен. И имаше защо. Бомбени експлозии бяха разтърсили метрото при станциите Марбъл Арч, Пикадили Съркъс, Лестър Скуеър и Чаринг Крос. Шестима американски дипломати и охранители бяха убити в Хайд Парк, дъщерята на американския посланик — Елизабет Холтън, бе изчезнала и се смяташе за отвлечена. И единственият арестуван досега беше Габриел Алон.

— Поискаха да вдигна ръце и да хвърля пистолета — продължи Габриел. — Подчиних се на заповедта им.

— Опитай се да видиш нещата от тяхната гледна точка. Канел си се да застреляш човек в главата и си бил заобиколен от осем трупа. Невероятен късметлия си, че изобщо са ти дали възможност да се предадеш. Били са в пълното си право да те застрелят. Така са обучени да постъпват, когато се сблъскат с предполагаем атентатор самоубиец.

— Нямаше ли да е чудесно? Единственият човек, който се опита да предотврати атентата, застрелян от лондонската полиция. — Сиймор посрещна думите му с гневно мълчание, но Алон продължи да говори: — Трябваше да ме послушаш, Греъм. Трябваше да повишиш нивото на заплаха и да обезпокоиш някои от познатите ти терористи. Може би Елизабет Холтън и другите американци щяха да останат в посолството, вместо да ходят да тичат в Хайд Парк.

— А аз ти казах да стоиш настрана от това.

— И затова ме остави да стоя шестнайсет часа в онази килия? Затова им позволи да повдигнат отново обвинения срещу мен, да вземат пръстовите ми отпечатъци и да ме снимат?

— Прости ми, че не ти се притекох на помощ по-рано, Габриел. Бях малко зает.

Алон погледна навън към мокрите улици на Уестминстър. Те бяха почти безлюдни, като се изключат полицаите, които стояха на пост на всеки ъгъл. Греъм Сиймор имаше право. Лондон току-що бе преживял най-кървавия си ден от Втората световна война насам. Той нямаше право да се оплаква, че е прекарал по-голямата част от него в Скотланд Ярд.

— Колко са загиналите, Греъм?

— Жертвите са много повече от тези при атентатите през юли 2005-а — отговори Сиймор. — Досега имаме триста убити и над две хиляди ранени. Но тези бомбени експлозии очевидно са имали вторична цел: да предизвикат хаос в столицата, за да могат похитителите да се измъкнат незабелязано. За наше съжаление, всичко е изпълнено перфектно. Който и да е планирал този атентат, е дяволски жесток… и дяволски добър.

— Какво разбрахте за самоличността и произхода на атентаторите?

— Младежи, второ поколение британски жители от Финсбъри Парк и Уолтамстоу в Източен Лондон. И четиримата са с египетски произход и са посещавали малка джамия в Уолтамстоу, наречена „Ал Салаам“.

— Джамията на мира — подхвърли Габриел. — Колко подходящо.

— Имамът е изчезнал и е неоткриваем, както и неколцина членове от управата на джамията. Изглежда, местните момчета са извършили бомбените атентати, а твоят човек — Самир, и последователите му са се заели с отвличането.

— Успяхте ли да проследите бусовете?

— И двата са били закупени от фирми, собственост на човек, наречен Фарук ал Шахаки. Предприемач с египетски произход, роден в Лондон, който има бизнес дела в цяла Великобритания и Близкия изток.