Даниъл Силва - Агентът

Той се качи отзад в лимузината и затвори вратата. Шамрон го изгледа мълчаливо, после вдигна покритата си с кафяви петна ръка и даде знак на шофьора да тръгва. Минута по-късно, докато се носеха с пълна скорост към Йерусалим през Юдейското плато, той сложи в скута на Габриел купчина израелски вестници: „Хаарец“, „Маарив“, „Йедиот Ахаронот“, „Йерусалим Пост“. Снимката на Алон бе на първата страница на всеки от тях.

— Изпратих те в Амстердам за няколко дни кротко да четеш и ето какво ми носиш. Знаеш ли, Габриел, има и лесни начини да се измъкнеш от вечеря с министър-председателя.

— Всъщност аз я чаках с нетърпение.

Шамрон го изгледа недоверчиво.

— Поне тонът на статиите е положителен, не като пердаха, който обикновено ядем, когато наши агенти бъдат разкрити по време на акция. Още веднъж си национален герой. „Хаарец“ те нарича „недотам таен суперагент“. Това е любимото ми определение.

— Радвам се, че намираш нещата за забавни.

— Ни най-малко не ги намирам за забавни — отвърна Ари. — Предприехме необичайна стъпка, като те изпратихме в Лондон, за да се увериш, че британците разбират сериозността на предупреждението ни. Те решиха да не му обърнат внимание и резултатът е касапницата в метрото и попадането на дъщерята на американския посланик в ръцете на ислямски терористи.

— Да не говорим за шестимата мъртви американски дипломати и охранители.

— Да, като че ли всички са ги забравили. — Шамрон запали друга цигара. — Откъде знаеше, че ще нанесат удар в Хайд Парк?

— Не го знаех . Просто имах теория, която за съжаление се оказа вярна.

— И какво те доведе до тази теория?

Габриел му разказа за рисунката в бележника, взет от апартамента на Самир ал Масри в Амстердам. Ари се усмихна. Той гледаше на превъзходната памет на Алон като на едно от най-добрите си постижения. Габриел вече я притежаваше, когато бе дошъл при него, но той го бе научил как да я използва.

— Значи ги предупреди неведнъж, а два пъти — изтъкна Шамрон. — Нищо чудно, че британците се държаха като магарета по време на преговорите ни за твоето освобождаване. Имах усещането, че използват арестуването и затварянето ти като начин да упражнят натиск върху нас.

— С каква цел?

— За да не разкриеш при публичния процес за атентатите истинското съдържание на двата ти разговора с Греъм Сиймор.

— Смяташ, че си пази задника?

— Сиймор е влязъл в последния етап на дългата си забележителна кариера. Той почти вижда своята къща в провинцията и почетното си място в борда на уважавана финансова компания в Сити. Не би желал някакъв размахващ пистолет израелец да го препъне на финала.

— Последното нещо, което ще направя, е да се „хвърля върху меча си“, за да защитя репутацията и пенсионирането на Сиймор.

— Така е, но и ще направиш всичко възможно, за да не го поставиш в неудобно положение. Ще трябва да обмислим някаква версия, която да включва част от истината, за да защитим както твоята, така и неговата репутация. — Ари се усмихна. Обмислянето на версии беше едно от любимите му хобита. — Сразяването на Греъм Сиймор не е потребно на никого. Ще имаш нужда от него и приятелите му в следващия си живот.

— И какъв ще е той?

Шамрон го огледа внимателно през облака цигарен дим.

— Да си преднамерено недосетлив също не е особено полезно, Габриел. Много добре знаеш какво подготвям за теб. Време е да поемеш ръководството. Ключът за тронната зала е в ръцете ти.

— Може би, Ари, но има един проблем. Аз не го искам. Съществуват и други неща, които искам да правя през остатъка от живота си.

— Боя се, че е време да зарежеш детинщините.

— Имаш предвид реставрирането?

— Точно така.

— Не го считаше за детинщина, докато го използваше за прикритие на един убиец.

— Реставрацията служи и на двама ни дълго време — отвърна Шамрон, — но този период приключи.

Минаха край изгорения корпус на бронетранспортьор — останка от свирепите боеве в Баб ал Уад по време на Войната за независимост.

— Бил съм в заседателната зала на министерството по време на кризи — каза Алон. — Виждал съм как нашите лидери се разкъсват на парчета. Това не е начинът, по който искам да прекарам следващите десет години. Освен това всички тези бивши генерали ще виждат в мое лице просто едно момче с пистолет.

— Вече не си момче. Наближаваш възрастта, когато хората в правителството достигат апогея на кариерата си. Ти просто достигаш своя апогей по-рано от тях. Винаги си бил нещо като вундеркинд.