Даниъл Силва - Агентът

— Ти си тук! — каза Киара с насмешлива изненада в гласа.

— Шамрон не ти ли спомена, че се връщам тази вечер?

— Може и да го е направил.

Габриел отиде до нея и махна кърпата от главата й. Гъстата й влажна коса се разпиля по мургавите рамене. Тя вдигна лице, за да я целуне, и разхлаби хавлията, с която бе увито тялото й. „Ари беше прав“, помисли си той, когато Киара го дръпна на леглото. Може би в крайна сметка трябваше да остави Пацнер да отиде в Кипър, за да се срещне с египтянина.

След като се любиха, и двамата почувстваха глад. Габриел седна до малката маса в кухнята и се загледа в новините по телевизията, докато Киара приготвяше фетучини 8 8 Макаронени изделия с формата на тесни лентички. — Б.пр. с гъби. Беше облякла една от ризите му и отдолу нямаше нищо друго.

— Как разбра, че съм арестуван?

— Прочетох го във вестниците като всички останали. — Тя му сипа чаша червено вино. — В Буенос Айрес всички бяхме бесни.

— С каква работа се занимавахте там?

— Знаеш, че не мога да ти кажа.

— Знам, че сте наблюдавали група на „Хизбула“. Просто искам да разбера дали си била част от екипа за наблюдение или придружаващ агент.

— Бях част от екипа — отговори Киара. — Вече не се занимавам с работата на придружител.

— Защо те изтеглиха?

— Заради преекспониране пред обектите. — Внезапно на малкия екран се появи лицето на Елизабет Холтън. — Хубаво момиче — каза Киара. — Защо са я отвлекли? Какво искат?

— Може би утре ще разбера. — Той й обясни за пътуването си до Кипър.

— А какво става с вечерята ти с министър-председателя?

Габриел отдели поглед от телевизора.

— Откъде знаеш за нея?

— Шамрон ми каза.

— Дотук със секретността на операцията. Какво точно ти каза?

Тя пусна фетучините във врящата вода и седна до него.

— Че си се съгласил да наследиш от Амос поста генерален директор.

— Не съм давал съгласието си.

— Шамрон ми каза друго.

— Той отдавна чува само това, което иска да чуе. Какво друго ти каза?

— Че иска да уредим личния си живот възможно най-скоро. Смята за неуместно генералният директор да живее с жена без брак, особено ако тя по някаква случайност е агент на Службата. Мисли, че трябва да ускорим плановете си за женитба. — Киара сложи пръст под брадичката му и обърна лицето му към своето. Съгласен си, нали?

— О, да, разбира се — побърза да отвърне Габриел. Беше разбрал, че всяко колебание да се включи в обсъждането на плановете за брак се възприемаше от нея като нежелание да се оженят. — Трябва да сключим брак възможно най-скоро.

— Кога?

— Какво имаш предвид?

— Въпросът е много прост, Габриел. Кога смяташ, че трябва да се оженим?

— В края на пролетта — каза той. — Преди да стане много горещо.

— През май?

— Май е идеалното време.

Киара дръпна пръста си от брадичката му и нервно загриза нокътя си.

— Как ще организирам сватба за шест месеца?

— Има професионални организатори, които ще ти помогнат.

— Сватбата не е операция, Габриел. Тя би трябвало да се организира от семейството, а не от професионалисти.

— А какво ще кажеш за Геула Шамрон? Тя ми е нещо като майка.

— В момента има достатъчно грижи около съпруга си.

— Още една причина да потърсиш помощта й за сватбата. Повярвай ми, Геула ще приеме с готовност.

— Всъщност това не е лоша идея. Нищо чудно, че Шамрон иска ти да си шефът. Първото нещо, което трябва да направим, е да изготвим списък на гостите.

— Това е лесно — каза той. — Просто покани всички от Службата, Шабак 9 9 Служба за обща сигурност на Израел в рамките на Министерството на вътрешните работи, която играе ролята на контраразузнаване. — Б.пр. , Аман 10 10 Израелското военно разузнаване. — Б.пр. , повечето хора от правителството и половината депутати от парламента. О, и не забравяй министър-председателя.

— Не съм сигурна, че искам да присъства на сватбата ми.

— Страхуваш се да не бъдеш засенчена от осемдесетгодишен старец?

— Да.

— Той има три дъщери. Ще гледа да не те измести от центъра на вниманието в твоя голям ден.

— Нашият голям ден, Габриел. — Водата закипя. Тя се изправи и отиде до печката. — Сигурен ли си, че утре трябва да заминеш за Кипър?

— Искам да чуя със собствените си уши какво има да ни казва египтянинът.

— Но ти току-що се прибра вкъщи.

— Ще е само за ден-два. Защо не дойдеш с мен? Ще можеш да се погрижиш за тена си.

— В Кипър е студено по това време на годината.