— Значи Египет не се различава от Саудитска Арабия — вметна Габриел. — Мислите, че можете да се споразумеете с ислямските терористи, като им давате пари, насърчавате ги и насочвате гнева им навън. А сега те заплашват да ви унищожат.
— Вие правехте същото, приятелю. Не забравяй, че в началото Службата и Шабак подкрепяха „Хамас“, защото смятаха, че ислямистите са добър балансьор на левите от ООП.
— Съгласен съм — рече Алон. — Но нали не очакваш да ти платя петдесет хиляди долара за съобщението, че Ал Кайда е отговорна за отвличането на дъщерята на американския посланик в Лондон? В такъв случай щях да си спестя парите и да се обърна към Си Ен Ен. Там има доста експерти, които твърдят същото.
— Не е Ал Кайда — каза Ал Заят. — Това е съвместна операция, нещо като обединяване на силите.
— Кой е другият партньор?
Египтянинът отиде до барчето с напитки и отново си напълни чашата.
— Освен „Гама“ и „Джихад“, през седемдесетте години бяха създадени и други групировки. Броят им надхвърля петдесет. Някои са просто студентски групи, които не могат да организират дори бригада за гасене на пожар. Други се оказаха добри. Много добри. — Той отпи от уискито. — За съжаление групата, която се роди в университета в Ел Миня, беше една от добрите. Те се нарекоха „Мечът на Аллах“.
Мечът на Аллах … Името естествено бе познато на Алон. Всеки, който се бореше срещу ислямския тероризъм, го знаеше. В края на седемдесетте години — след историческата визита на Садат в Йерусалим — група студенти, професори и държавни служители от град Ел Миня, Горен Египет, се бяха обединили около ревностния ислямски духовник шейх Таид Абдул Разак. Шейх Таид бе приел проста програма за завземането на властта в Египет: смяташе да подложи египетското общество на такъв терор и кръвопролития, че режимът да падне от само себе си. В началото на деветдесетте години почти бе успял. Опиянен от изгледите за успех, той бе решил да разгърне кампанията си в световен мащаб доста преди появата на Ал Кайда. Бе изпратил емисари в Европа да основат клонове на „Мечът на Аллах“ сред създаващите се там мюсюлмански общности, а неговият по-голям брат и най-близък съветник — шейх Абдула Абдул Разак, бе заминал за предградията на Вашингтон, за да обяви джихад на най-важния закрилник на египетския режим — правителството на Съединените щати. През 1998 г. шейх Абдула бе признат за виновен по обвиненията, че е подготвял заговор за взривяването на Държавния департамент, Капитолия и щабквартирата на ФБР, и бе осъден на доживотен затвор. Скоро му бяха поставили диагноза, че е болен от рак. Освобождаването на шейха преди смъртта му се бе превърнало в най-важната задача на „Мечът на Аллах“.
— Ал Кайда отдавна гори от желание да удари отново Лондон — продължи Вазир. — А шейх Таид естествено иска да измъкне брат си от ръцете на американците. Решили са да обединят целите си в един грандиозен терористичен атентат. Ал Кайда се е заела с взривяването на бомбите, докато „Мечът“ и европейската мрежа са извършили отвличането.
— Какво доказателство имаш за участието на „Мечът на Аллах“?
— Държал си доказателството в собствените си ръце за няколко секунди в Хайд Парк — отговори египтянинът. — Самир ал Масри, бивш студент по инженерство от университета в Ел Миня, е член на „Мечът на Аллах“ и един от неговите най-талантливи агенти.
— Трябваше да съобщите на нидерландците, че живее в Амстердам.
— Не знаехме, че е там, иначе щяхме да го направим. — Ал Заят седна на дивана до куфарчето с парите. — Самир вероятно е напуснал Египет няколко месеца след като американците влязоха в Ирак. След избухването на въстанието той е влязъл във взаимодействие с Абу Мусаб ал Заркауи и явно е усъвършенствал своите умения. Навярно се е измъкнал от Ирак малко преди смъртта на Заркауи и е стигнал до Европа през Дамаск. Ако искаш да обвиниш някого за факта, че Самир е живял спокойно в Амстердам, би трябвало да насочиш обвиненията си към сирийците. И нидерландците естествено. Та те пускат всекиго в страната си.
— С какво друго разполагаш, освен връзката на Самир с атентата?
— Джамията „Ал Хиджра“.
— Какво за нея?
— Нейният имам е завършил университета „Ал Азхар“ в Кайро и е член на „Мечът на Аллах“.
— Това все още не е достатъчно.
— Този спор е доста академичен — рече Вазир. — След двайсет и четири часа ще имаш доказателството, че „Мечът на Аллах“ стои зад това. Тогава те ще предложат да разменят Елизабет Холтън за шейх Абдула.
Читать дальше