Даниъл Силва - Агентът

Ситен дъждец се сипеше на светлината на уличните лампи по крайбрежието на Сена и се стичаше като сълзи по пластмасовите навеси, които покриваха щандовете на букинистите. Рамадан се спря край отрупана с книги дървена маса и посочи протрито томче на Чехов. Минута по-късно Абу Муса се присъедини към него и взе екземпляр на „Чужденецът“ на Камю.

— Чели ли сте го? — попита Абу.

— Разбира се — отговори Рамадан. — Сигурен съм, че ще ви допадне.

Юсуф отиде до съседната маса с книги. След малко и Муса дойде при него и двамата пак размениха привидно безобидни реплики. Продължиха така следващите десет минути, докато обикаляха редицата с книжни сергии. Рамадан водеше, Абу го следваше. Двамата се разделиха, когато Еманюел — тринайсеттонната камбана в южната кула на „Нотр Дам“ — оповести, че е пет часът. Муса изчезна в улиците на Латинския квартал, а Юсуф премина на отвъдния бряг на реката и влезе в градините на Тюйлери, за да се увери, че не е следен.

Кои според теб са отвлекли жената? И какво, по дяволите, искат?

Предполагам, че скоро ще узнаем.

Защото след тайната среща, която току-що се бе състояла на брега на Сена, късно вечерта на американците щеше да бъде съобщено кой държи като заложница дъщерята на посланика. Професор Рамадан не се интересуваше от това дали американците ще решат да информират останалия свят. Сега мислите му бяха насочени към предстоящата среща с френския издател на „Шан-з-Елизе“. Трябваше да предложи някакъв приемлив отговор на въпроса защо книгата му безнадеждно изостава от графика. Щеше да го направи. Сфинкса беше изключително добър лъжец.

петък, 17:19 ч.

В импровизирания оперативен център имаше само един телефон, който никога не се използваше за изходящи обаждания. Той беше свързан с модерно дигитално записващо устройство, както и с мрежата за проследяване на обажданията на лондонската полиция. Телефонната слушалка беше червена, а звукът бе усилен до максимум. Само един човек имаше право да се докосва до него: специален агент Джон О’Донъл, ръководител на програмата за управление на кризи във ФБР и шеф на групата за преговори при операции за освобождаване на заложници.

След изчезването на Елизабет Холтън телефонът бе звънял четиридесет и седем пъти. До този момент нито едно от обажданията не бе прието за достоверно от О’Донъл и неговите партньори от лондонската полиция, като исканията на някои от обадилите се бяха породили кратки изблици на смях в инак мрачните дни. Един от позвънилите каза, че ще освободи Елизабет Холтън срещу сумата от сто хиляди британски паунда. Джон се съгласи да преговаря и мъжът бе арестуван по-късно същата вечер на паркинга на една кръчма в Западен Съсекс. Друг заяви, че ще я освободи, когато Америка изтегли войските си от Ирак. Трети каза, че ще го направи, когато Израел разруши селищата си по Западния бряг. Тийнейджър поиска среща с известна американска актриса със съмнителен талант. Друг заяви, че ще освободи заложничката срещу билети за футболния мач между „Арсенал“ и „Челси“ през уикенда. Един мъж се обади, защото бе изпаднал в депресия и имаше нужда да поговори с някого. О’Донъл поговори с него пет минути, за да се увери, че от Скотланд Ярд са проследили обаждането, и пожела на човека приятна вечер, докато полицаите се придвижваха към него, за да го арестуват.

Обаждането, което постъпи в телефонната централа на посолството малко след осемнадесет часа, беше съвсем различно. Мъжът беше променил гласа си по електронен път — първият позвънил, който използваше такова устройство. „Имам информация за Елизабет Холтън — спокойно каза той на телефонистката. — Свържете ме със съответния човек. Ако изтекат повече от пет секунди, ще затворя и тя ще умре. Разбрахте ли ме?“

Телефонистката поясни, че наистина е разбрала, и учтиво го помоли да остане на линия. След две секунди телефонът на О’Донъл в оперативния център иззвъня. Той вдигна червената слушалка и бързо я долепи до ухото си.

— Обажда се Джон О’Донъл от Федералното бюро за разследване — каза той отчетливо. — С какво мога да ви помогна?

— На брега на Бийкън Пойнт — съобщи електронно промененият глас, — погледнете под обърнатата лодка. Това искане ще е нашият първи и последен контакт.

Линията прекъсна.

О’Донъл затвори телефона и прослуша обаждането на записващото устройство, после вдигна слушалката на друг телефон, който звънеше директно в Скотланд Ярд.