Даниъл Силва - Агентът

— Откъде си толкова сигурен за времето?

— „Мечът“ извърши серия от отвличания в Египет. В повечето случаи външният свят дори не е чувал за тях. Методът им на действие винаги е един и същ. Изчакват една седмица, преди да отправят исканията си. И ако поставят краен срок за убийството на момичето, ще го извършат точно когато голямата стрелка дойде на дванайсет, ако схващаш мисълта ми. И няма да има никакви отсрочки.

— Американците никога няма да освободят шейх Абдула.

— Ако не го направят, „Мечът на Аллах“ и Ал Кайда ще изпратят кръщелницата на техния президент у дома в чувал… или би трябвало да кажа „онова, което е останало от нея“. Ще я убият по същия начин, по който са я отвлекли. С кръвопролитие.

— Кой е мозъкът на операцията?

— Ако трябва да предполагам, нещата стигат до самия връх.

— Ал Зауахири?

Египтянинът кимна утвърдително.

— Но със сигурност има някой между него и действащите бойци — каза Габриел. — Някой като Халед Шейх Мохамед. Някой, който координира нещата.

— Има. — Ал Заят вдигна чашата си с уиски към светлината и потъна в мълчаливо съзерцание. След това добави: — И ако трябва да направя предположение, бих казал, че почти със сигурност това е работа на Сфинкса.

— Кой е Сфинкса?

— Не знаем кой е, но познаваме добре делата му. Казано накратко, той е убил над хиляда души в Египет, сред които министри и богати поддръжници на режима, взривил е два хотела на брега на Червено море. Предполагаме, че е високообразован и има много добри връзки. Смятаме, че има влиятелни агенти и шпиони в най-висшите кръгове на египетското общество и правителството, в това число и в моята служба. Работи чрез посредници като Самир. Досега не сме успели да се доближим до него.

— Би ли могъл да подготви такава акция от Египет?

— Не ми се вярва — отговори Вазир. — Вероятно е в Европа. Всъщност бих се обзаложил срещу солидна сума, че е там. През последната година от „Мечът на Аллах“ бяха много кротки в Египет. Сега знаем защо.

— Къде е шейх Таид?

— Там, където е през последните петнайсет години — в нелегалност. Мести се из убежищата си в Горен Египет и оазисните градчета в Западната пустиня. Предполагаме, че ходи и в Либия и Судан.

— Намерете го — каза Габриел.

— Елизабет Холтън ще е мъртва, преди да сме открили шейха.

— Приберете някои от агентите на „Мечът“ и си поговорете с тях насаме. Това е по твоята специалност, нали, Вазир? Разговори насаме с ислямски екстремисти?

— Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък — отвърна египтянинът. — Повярвай ми, Алон, докато говорим, хората ми вече действат, но Сфинкса е наясно какво ще предприемем. Никой в Египет не знае къде е момичето. Съмнявам се, че дори шейх Таид знае подробностите по операцията. Единственият ти шанс да намериш Елизабет Холтън жива си е отишъл заедно със Самир ал Масри.

— И все пак някой знае — възрази Габриел.

— Сфинкса знае. Открий го и ще намериш момичето. — Ал Заят хвана дръжката на куфарчето. — Е, заслужих ли си вече петдесетте хиляди долара?

— Искам всичко, което имаш за „Мечът на Аллах“ — каза Алон. — Факти и доказателства, списъци на членовете, известни организации в Европа. Имена, адреси, телефонни номера.

— Куфарчето с тези неща е в багажника на колата ми — каза египтянинът. — Но ще ти струва пари.

Алон въздъхна.

— Колко, Вазир?

— Още петдесет хиляди.

— По някаква случайност не нося други петдесет хиляди долара.

Ал Заят се усмихна.

— Ще взема и разписка за сумата — каза той. — Знам, че си надежден.

Куфарчето, което Вазир ал Заят извади от багажника на взетия под наем фолксваген, съдържаше „душата“ на една от най-свирепите терористични организации в света и затова бе добра сделка за петдесет хиляди долара. Когато египтянинът си отиде, Габриел отвори директорията с имената на известните членове на „Мечът на Аллах“ и зачете. След пет минути попадна на име, което му бе познато. Намери фотокопието на съответния файл и разгледа снимката. Тя бе стара и с лошо качество, но дори и така можеше да установи, че е на същия човек, с когото се бе срещнал преди седмица в Амстердам. „Аз съм лицето, което търсите в папките на Соломон Роснер — беше му казал мъжът онази нощ. — Дойдох да ви помогна“.

петък, 15:45 ч.

Почукването беше плахо и предпазливо. Доктор Юсуф Рамадан, професор по ислямистика от Американския университет в Кайро, вдигна поглед от работата си и видя една жена, застанала на прага на кабинета му. Както всички служителки в Института за изследване на исляма, тя беше забулена. Но въпреки това, професорът леко отклони очи, когато тя заговори: